Кост на хобит е открита на индонезийски остров. На индонезийския остров Флорес са открити останките на представител на най-малкия древен човешки вид, който е бил висок само 1 м. Вкаменелостната кост на ръката е принадлежала на малък възрастен човек, който преди 700 000 години е обитавал острова заедно с пигмейски слонове, комодски варани и гигантски плъхове с размерите на зайци.

Смята се, че костта е на много ранен индивид от вида „хобит“ Homo floresiensis, който буди недоумение у учените, откакто е открит преди две десетилетия.

Последната вкаменелост предполага, че видът е претърпял ранно и драматично намаляване на размера на тялото в отговор на уникалния еволюционен натиск, свързан с пребиваването на остров.

„Островното джудже беше добре познато и преди от изкопаемите останки на мегафауната на острови в Средиземноморието и Индонезия, които са били миниатюрни версии на континенталните си предци“, казва д-р Герт ван ден Берг, палеонтолог и съавтор, базиран в Университета в Уолонгонг, Австралия. „Що се отнася до животните, никой няма проблем с островното джудже, но когато става дума за хоминини, изглежда някак по-трудно да се приеме.“

‘Hobbit’ bone from tiny species of ancient humans found on Indonesian island https://t.co/D1x1ugfLMw

— The Irish Times (@IrishTimes) August 6, 2024

От откриването на първите фосили на „хобити“, датиращи отпреди 60 000 години, еволюционният произход на миниатюрния човек е предмет на ожесточени спорове.

Някои експерти поставят под въпрос дали floresiensis изобщо е уникален вид или просто племе от съвременни хора, засегнати от вродено заболяване на забавяне на растежа, докато други предполагат, че те са свързани с по-примитивен маймуноподобен вид, който по начало е бил малък. Учените, които стоят зад последното откритие, казват, че то добавя тежест към теорията, че „хобитите“ са произлезли от Homo erectus или Яванския човек – архаичен хоминин, приблизително сходен по ръст с нас, който по някакъв начин е попаднал на Флорес.

Въз основа на приблизителната дължина на костта екипът успява да изчисли височината на древния човек на около 100 см.

Това е с около 6 см по-малко от приблизителния ръст на скелет на 60 000 години, открит на 75 км от същия остров.

„Тази 700 000-годишна раменна кост на възрастен човек е не само по-къса от тази на оригиналния Homo floresiensis, но е и най-малката кост на горната част на ръката, известна от фосилите на хоминините в световен мащаб“, казва професор Адам Брум от Австралийския изследователски център за човешка еволюция към университета „Грифит“ и съавтор на статията. „Този много рядък екземпляр потвърждава нашата хипотеза, че предците на Homo floresiensis са били с изключително малки размери на тялото. Сега обаче от миниатюрните пропорции на тази кост на крайника става ясно, че ранните предшественици на „хобита“ са били дори по-малки, отколкото смятахме досега.“

Смята се, че островното джудже се е появило, защото по-малкият размер на тялото може да бъде от полза за оцеляването при периодичен недостиг на храна на островите –

а да си голям не е толкова голям бонус, когато няма големи месоядни бозайници, с които да се бориш. Някои въпроси остават без отговор, включително как предците на floresiensis изобщо са попаднали на острова. Каменните инструменти показват, че островът е бил обитаван още преди 1 млн. години.

„Обикновено се смяташе, че само съвременни хора, които разполагат с лодки, биха могли да достигнат океански остров, заобиколен от дълбоки морски проливи, какъвто е Флорес“, каза ван ден Берг.

„Много изследователи предполагат, че на самия Флорес е настъпил процес на джуджета, но в момента няма как да знаем това, тъй като процесът може да е започнал на други острови, като Сумбава или Сулавеси, преди пристигането на Флорес“, добави Стрингър.

Източник – Guardian/Превод:SafeNews