Учените успяха да запазят проби от древен арктически лед за анализ в надпревара с времето, преди той да се стопи поради глобалното затопляне. Осемте френски, италиански и норвежки изследователи лагеруваха в норвежкия архипелаг Шпицберген през март и април, устоявайки на бури и злополуки, за да запазят важни данни за леда, които могат да се използват за анализиране на това как е изглеждал климатът на Земята в миналото и за очертаване на опустошителното въздействие на човешката дейност сега. Екипът на Ice Memory Foundation (Фондация „Ледена памет”) извади три огромни проби от лед на Свалбард. Те, както и други, събрани от 20-годишния проект, стартирал през 2015 г., ще бъдат запазени за бъдещ научен анализ в изследователска станция в Антарктика. Анализирането на химикали в такива дълбоки „ледени ядра“ предоставя ценни данни за вековни климатични и екологични условия, дълго след като първоначалният ледник е изчезнал.
Но налице е и надпревара за запазване на тази „ледена памет“. Експертите предупреждават, че с повишаването на глобалните температури стопената вода изтича в древния лед и рискува да унищожи съдържащите се геохимичните записи, преди учените да могат да съберат данните. Когато екипът създаде лагер през март на Холтедалфона, който е един от най-високите и най-северните ледници в Арктика, първата пречка беше времето. Вместо очакваните -25 градуса по Целзий, свирепите ветрове принудиха температурата да падне до -40C, забавяйки сондирането с няколко дни. След това, след като пробиха 24,5-метрова дупка в леда, водата от топящия се ледник се втурна в нея. Въпреки че радарните данни, събрани от 2005 г. насам, показаха, че в ледника Холтедалфона има малко стопена вода, „не очаквахме да открием в края на зимата толкова изобилен и наситен водоносен хоризонт в избраното място за сондиране“, обясни Жан-Чарлз Галет, специалисти по физика на снега в Норвежкия полярен институт и координатор на експедицията. „Ледниците не само драматично губят масата си, но и съдържанието на студ.“
Драматични промени в климата
Водоносните хоризонти са подземни резервоари със сладка или солена вода, които проникват в ледените кристали на ледниците и ги отслабват. „Цялата тази вода в ледника ни даде най-ясното доказателство за ефектите, които драматичната промяна на климата има в Арктика“, сподели Даниеле Занони, член на екипа от университета Ca’ Foscari във Венеция. Въглеродните емисии, причинени от човека, са затоплили планетата с 1,15 градуса по Целзий от началото на индустриализацията през 19 век, задвижвана от изкопаеми горива. Проучванията показват, че Арктика се затопля между два и четири пъти по-бързо от средното за света. В петък ООН обяви, че около 40-те „референтни ледника“ в света, за които съществуват дългосрочни наблюдения, сега са средно с над 26 метра по-изтънели, отколкото през 1970 г. Налягането на стопената вода, нахлуваща в сондажния отвор на Холтедалфона, повреди два от сондажните двигатели, принуждавайки екипа да ги премести на върха на ледника Довребреен, който е по-висок с 13 метра. При подновяването на сондажите изследователите успяха да извлекат три ледени ядра с дължина 50-75 метра. Слоевете и въздушните мехурчета, уловени в тези скъпоценни полупрозрачни цилиндри, само десетина сантиметра в диаметър, могат да съдържат до 300-годишна история на климата.
Надпревара срещу времето
За ледниколозите тече надпревара (с времето), след като те „виждат как първичният им материал изчезва завинаги от повърхността на планетата“, каза Джеръм Чапелаз, президент на фондацията „Айс мемори”, пред AFP на 3 април. „Наша отговорност като ледниколозите на сегашното поколение, е да се уверим, че част от него е запазена.“ Когато изследователите имаха три ядра от лед, температурата в Свалбард се изстреля до -3C, превръщайки част от маршрута обратно до тяхната база в изследователската станция Ню Олесун в коварен воден поток. Две от ледените ядра стигнаха до базата, но третото все още е заседнало на мястото на сондажа и чака по-благоприятно време да бъде изпратено.
Междувременно Ice Memory отправи международна молба към други изследователи. „Имаме нужда (от тях)… бързо да съберем проби от застрашени ледници или да спасим… вече събраните ледени блокове, за да съхраним тези много ценни данни в светилището Ice Memory в Антарктика, каза палеоклиматологът и заместник на „Айс мемори” Карло Барбанте. „Ако загубим архиви като този, ще загубим спомена за човешката промяна на климата“, подчерта директорката на Ice Memory Ан-Катрин Олман. „Също така ще загубим важна информация, необходима за бъдещите учени и за политици, които ще трябва да вземат решения за благосъстоянието на обществото”.
