Ранният стрес и рискът от психични проблеми

Излагането на силен стрес в ранна възраст представлява сериозно предизвикателство за общественото здраве. Според авторите на изследването подобни преживявания са свързани с до една трета от психиатричните диагнози при възрастни в световен мащаб. Въпреки това учените все още разполагат с ограничен брой надеждни инструменти, чрез които да установят кои деца са най-уязвими и при кого вероятността за развитие на психични затруднения е по-голяма.

„Това проучване предоставя убедително доказателство, че могат да бъдат разработени инструменти, които да откриват маркери за риск още преди поставянето на диагноза“, казва водещият автор Чейс Антоначи от Факултета по хуманитарни и природни науки на Станфордския университет.

Според него именно юношеството е периодът, в който най-често се проявяват депресията и тревожността. След като тези разстройства вече са се развили, тяхното лечение нерядко се оказва по-трудно, което прави ранното разпознаване на потенциалния риск особено важно.

Не всяко дете реагира по един и същи начин

Изследователите подчертават, че преживяването на неблагоприятни събития в детството не означава задължително, че детето ще развие психично или поведенческо разстройство. Значителна част от децата демонстрират устойчивост и успяват да се справят с трудностите, без впоследствие да развият сериозни проблеми.

Именно различията в реакциите на отделните деца създават т.нар. „прогностична празнина“. Тя затруднява специалистите да определят кои деца, изложени на стрес, са с най-висок риск от бъдещи психични затруднения, пише Euronews.

Изкуственият интелект анализира начина на изразяване

В рамките на изследването учените интервюирали над 200 деца на възраст между 9 и 13 години. Те били помолени да разкажат за преживени стресови събития, а след това изследователите използвали инструменти за езиков анализ, базирани на изкуствен интелект.

Резултатите показали, че чрез анализ единствено на начина, по който децата се изразяват, може да се направи прогноза кои от тях впоследствие са по-склонни да развият тревожност, депресия или други психични затруднения.

Това насочва вниманието към важна особеност на детските разкази – не само какво се е случило, но и как детето структурира и представя преживяното може да носи информация за бъдещото му психично състояние.

Какво в речта може да сигнализира за риск

Проучването открило няколко характерни особености на речта, които се свързват с по-висока вероятност от бъдещи психични проблеми.

Един от най-силните предиктори за бъдещи вътрешни психични затруднения, сред които тревожност и депресия, се оказала по-честата употреба на предлози. Според учените това може да е свързано с по-сложната структура на разказа и с начина, по който детето организира информацията, когато говори за преживяното.

Друг модел, който привлякъл вниманието на изследователите, е използването на категоричен език. Става дума за думи като „винаги“ и „никога“, чрез които се изразява силна категоричност и липса на нюанс в описанието на събитията.

В същото време по-честата употреба на местоимения от трето лице – „той“, „тя“ и „те“ – била свързана с по-нисък риск. Учените предполагат, че това може да показва насочване на вниманието към другите хора и външния свят, вместо фокусът да остава изцяло върху самото дете и неговите преживявания.

Съдържанието също има значение

Екипът анализирал не само езиковия стил, но и самото съдържание на детските разкази. Оказало се, че съдържанието не позволява толкова надеждно да се предвиди дали конкретно дете ще развие психично разстройство, но въпреки това може да бъде добър показател за тежестта на бъдещите симптоми.

По-висок риск се наблюдавал при разкази, в които основно място заемат конфликти, страдание и страх. Сред думите, които по-често се срещали в подобни истории, са „бой“, „страшно“ и „нападнат“.

Тези разкази често включвали описания на физическо насилие, силно социално отхвърляне и интензивни емоционални реакции, включително ситуации, в които децата описват писъци или други силни прояви на емоции.

На противоположния полюс били разказите, посветени на положителни занимания и хобита. В тях по-често се срещали думи като „игра“, „футбол“ и „куче“, а подобен тип съдържание се свързвал с по-нисък риск от бъдещи психични проблеми.

По-нисък риск бил отчетен и при емоционално неутрални описания на ежедневни дейности, както и при директни споменавания на грижи за психичното здраве.

Начинът на разказване разкрива как детето осмисля преживяното

Според авторите резултатите показват, че съдържанието и начинът на изразяване дават различна информация за състоянието на детето.

Това, което детето разказва, може да помогне да се разберат преживеният стрес, трудностите и житейските обстоятелства, с които то се е сблъскало. Начинът, по който подрежда думите и представя тези преживявания, от своя страна може да даде информация за това как организира, интерпретира и осмисля случилото се.

Именно тази разлика може да се окаже важна за бъдещото разработване на методи за ранно установяване на риска. Вместо специалистите да се съсредоточават единствено върху това какво е преживяло едно дете, анализът на речта може да даде допълнителна информация за начина, по който то се справя с тези преживявания.

Възможност за ранно откриване на риска

Според старшия автор на изследването Иън Готлиб анализът на речта има и практическо предимство. Той може да бъде евтин, лесен за прилагане и подходящ за изследване на голям брой хора.

„Той е лесен, достъпен и може да се окаже по-силен предиктор за развитието на психични проблеми от всеки един от останалите фактори сам по себе си“, заключава той.

Резултатите дават основание да се смята, че езикът на децата може да съдържа ранни сигнали за бъдещи психични затруднения, още преди да се появят ясно изразени симптоми или да бъде поставена диагноза. Според изследователите подобен подход би могъл в бъдеще да помогне за по-ранното разпознаване на уязвимите деца и за насочването им към необходимата подкрепа, преди проблемите да се задълбочат.