Три години след убийството на Алексей Петров разследването на показното покушение е практически замряло, твърди „Уикенд“. Според изданието специализираният оперативен щаб към МВР вече е разформирован, а криминалистите, които досега са работили по случая, са пренасочени към други разследвания.
Телефонът на бившия съветник в ДАНС е бил изпратен за разкодиране в Израел, но анализът на съдържанието му не е довел до откриването на конкретни следи към извършителя или поръчителя. Междувременно физическият убиец, който след престъплението е успял да се оттегли с велосипед към планината, както и оръжието, използвано при нападението, продължават да бъдат неизвестни за разследващите.
Следата към Васил Божков
В продължение на дълъг период сред основните версии на разследващите беше тази за евентуалното участие като поръчител на бизнесмена Васил Божков. В рамките на проверката негови офиси бяха претърсени, но действията на разследващите не доведоха до откриването на доказателства, които да го свържат с убийството.
Не са били потвърдени и твърденията, че Васил Божков е привлякъл грузински граждани за организирането и извършването на атентата. Прокуратурата не е успяла да докаже тази версия и тя не е довела до повдигане на обвинения за убийството.
Проверявана е и политическа версия
Паралелно с криминалните хипотези разследващите са проверявали и политическата следа. В основата ѝ стояла версията, че Алексей Петров е бил разглеждан като възможен ръководител на бъдеща структура, която да упражнява контрол върху митниците.
Тази хипотеза придобила допълнителна тежест заради ролята, която Петров е имал в политическите разговори непосредствено преди смъртта си. Месеци преди покушението той е бил посочван като посредник при преговорите за съставяне на правителство между Бойко Борисов, Кирил Петков и Асен Василев.
Въпреки че по случая са били разгледани множество версии и са разпитани редица свидетели, до момента няма официално осъден извършител на убийството. Държавното обвинение не е представило доказателства, довели до окончателно разкриване на поръчителя и физическия извършител. Така случаят продължава да остава неразкрит, въпреки продължителната работа на разследващите органи.
Кървавият край на Алексей Петров
Убийството на Алексей Петров на 16 август 2023 г. сложи край на една от най-противоречивите и обсъждани биографии в историята на българския преход. Бившият служител на Специализирания отряд за борба с тероризма беше нападнат и застрелян по време на обичайната си разходка в района на Витоша, над столичния квартал „Драгалевци“.
При стрелбата жената, която го придружавала, също е била ранена, но е оцеляла. Нападението беше извършено по начин, който насочи вниманието към професионално организирано покушение и породи множество предположения за мотивите и евентуалните поръчители.
Третото покушение срещу Петров
Смъртоносният атентат от 2023 г. всъщност беше третото известно покушение срещу Алексей Петров. Години по-рано той вече е бил мишена на въоръжени нападения, при които успява да оцелее.
През август 2002 г. Петров беше прострелян пред плувния комплекс „Спартак“ в София. Въпреки сериозното нападение той оцеля и продължи публичната си и бизнес дейност.
По-късно, през октомври 2015 г., срещу бронирания автомобил, с който се е придвижвал, бяха произведени два изстрела с гранатомети. И при този атентат Петров остана невредим.
Разследването на второто покушение впоследствие доведе до присъда срещу украинския гражданин Роман Логвиненко, който беше осъден за участие в организацията на нападението. Този случай обаче остана отделен от последвалото убийство през 2023 г., при което извършителят и поръчителят все още не са установени по категоричен и доказан начин.





