Българският туризъм изпраща труден сезон, като броят на туристите отчита сравнително малък спад от около 5-7%, докато при приходите намалението достига между 15 и 25%. Това съобщи в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Атанас Димитров. По думите му спадът се усеща както при туристите от съседните държави, така и при посетителите от Близкия изток, където продължаващите военни конфликти оказват влияние върху туристическия поток.

По-малко туристи, но по-сериозен спад в приходите

Според Димитров още в началото на годината е било ясно, че сезонът ще бъде по-сложен. Основен проблем са били ограничените полети до България, както и затрудненията при чартърните програми за германски туристи.

Атанас Димитров, зам.-председател на БХРА:

„Ние бяхме наясно какво ще се случи още началото на годината, когато паднаха полетите към България, имаше проблем и с чартърите на немските туристи. Очаквахме, тъй като крилата формират една така важна част от приходите на турстопотока, очаквахме спад. В крайна сметка, той не е толкова драматичен. Като брой нощувки в съответния към настоящия момент приблизително е като миналата година. Лек спад, може би 5-6-7%. Проблемът не е в това. Проблемът е, че падат приходите като пари. Защото падайки крилата, ни се наложи да се направят промоционални паркети, наложи се да се направи нова стратегия, да се привлекат нови туристи. Те стават с намаление и с промоции, което от тази гледна точка паричният поток намалява с около 15-25%.“

Така основното предизвикателство пред сектора не е толкова свързано с броя на нощувките, колкото с приходите, които остават в бизнеса. За да компенсират по-слабия поток, хотелите и останалите туристически обекти са били принудени да предлагат повече отстъпки и промоции.

Българите все по-често избират кратки пътувания

На фона на по-слабия международен поток туристическият бизнес все повече разчита на българските туристи. И при тях обаче се наблюдава промяна в поведението. Все повече хора предпочитат да пътуват за кратко, основно през петък, събота и неделя.

По думите на Димитров българите постепенно са се превърнали в своеобразни „уикенд туристи“, което вероятно е свързано и с необходимостта да се съобразяват по-внимателно с разходите си.

Цените у нас и в Гърция и Италия

Зам.-председателят на БХРА коментира и често правените сравнения между цените в България и тези в популярни европейски туристически дестинации като Гърция и Италия. Според него подобно сравнение трябва да бъде направено между места със сходен туристически профил, а не между големи курорти и малки населени места.

Атанас Димитров:

„Бих казал, че са чувствително по-високи.Трябва да имаме едно релевантно сравняване. Курорт с курорт, населено място с населено място. Не може така произволно с някакви селца да сравняваме курорти като нашите национални курорти. Ако сравним цените със Закинтос, с Корфу, със Санторини, ще видим, че тук е чувствително по-евтино. Смяната на валутната единица от лева в евро си оказа своето влияние. Ние виждаме какво се случваше и в другите държави, които приеха еврото в първите години, в първите 2-3 години, докато стабилизират нещата. И там, и в Хърватска имаше така един драматичен скок. И в Гърция се случи, и в Италия се случваха тези неща. Ние не сме някакво изключение. По-скоро се очертава като едно правило.“

Според него въвеждането на еврото също е оказало влияние върху ценовата среда. Димитров посочи примери от други европейски държави, при които след преминаването към единната валута са били отчетени по-осезаеми ценови движения през първите години.

Туристическият сектор настоява за по-нисък ДДС

Друг важен въпрос за бизнеса остава данъчната политика. От БХРА отново поставят акцент върху необходимостта от диференцирана ставка за туризма, каквато според Димитров се прилага в редица европейски държави.

Той посочи, че ставките за хотели и ресторанти в различните страни са различни и могат да бъдат значително по-ниски от стандартните 20% в България. Като пример беше посочена Франция, където ставката е около 5%, както и Гърция с нива от 12-13%. Според представителя на хотелиерския и ресторантьорския бизнес това има пряко отражение и върху крайните цени за потребителите.

Недостигът на кадри продължава да е проблем

Секторът продължава да изпитва сериозни затруднения и при осигуряването на работна ръка. През последните години част от недостига се компенсира чрез наемането на работници от трети страни.

Атанас Димитров обаче посочи, че процедурата по привличането им все още е затруднена от бавната обработка на визите.

Атанас Димитров:

„Компенсираме в последните една-две-три години, може би, с внос на кадри от трети страни. Имаме много сериозно забавяне във визите. Сега имиграция и Агенцията по заетостта в нормални срокове обработват документите. Визите идват много бавно. Имайте предвид, че компаниите пускат заявките си за внос на кадри три-четири-пет месеца по рано на сезона, а те идват за къснение, още един-два месеца.“

Това създава допълнителни трудности за работодателите, тъй като подготовката за летния сезон започва месеци по-рано, докато необходимите документи за чуждестранните работници понякога се забавят с още няколко месеца.

„Евровизия“ може да удължи туристическия сезон

Според Атанас Димитров предстоящото домакинство на „Евровизия“ може да се превърне във важна възможност за българския туризъм. По думите му събитието не трябва да бъде разглеждано единствено като краткосрочна възможност за привличане на посетители, а като начин да се удължи туристическият сезон и да се популяризира страната.

Той смята, че около голямото международно събитие могат да бъдат решени и част от проблемите, които секторът трупа от години.

Атанас Димитров:

„Ние трябва да използваме „Евровизия“, за да си решим кардинално някои проблеми натрупвани в продължение на години и същевременно да запознаем, така да направим, че да оставям една трайна следа в нашите потенциални клиенти, които идват тук в продължение на години, за да могат те да се върнат. Правилно да ги запознаем с българската история, с българската идентичност, с българската култура.

Може да се възстановят връзките, които бяха, по морския път да се пътува набързо, Бургас-Варна. Нашите колеги уверяват, че няма да има ценови шокове, такива, каквито се появиха в медиите. Много наблизо там трябва да се насочат хората рекламно и към Велико Търново да видят какво е там, и към Преслав. Имаме история, имаме богата държава и страна от тази гледна точка, така че трябва да използваме „Евровизия“ за да стимулира българската икономика и българския туризъм. И това да се случва, резултатите ще ги разберем не в 2027, а в 2028, 2029 и напред.“

По този начин голямото международно събитие може да бъде използвано не само за краткосрочен ръст на туристите, но и за по-дългосрочно популяризиране на България като туристическа дестинация. Според Димитров ефектът върху българската икономика и туризма ще може да бъде оценен в следващите години, а не непосредствено след провеждането на събитието.

НАП отчете 1759 нарушения при над 22 400 проверки по Черноморието, а при един от проверените обекти отчетеният оборот е нараснал с 400% след започване на наблюдение.

Всеки трети проверен обект по морето е с нарушение, НАП отчете ръст на оборот с 400%