Климатични промени, пандемии, изкуствен интелект, супервулкани – списъкът с потенциалните заплахи за човечеството изглежда почти безкраен. Но ако някой ден светът бъде изправен пред мащабен катаклизъм, който разруши нормалния начин на живот, къде бихте потърсили убежище? Кое място би дало най-добър шанс за оцеляване, докато кризата отмине и човечеството започне да възстановява цивилизацията?

Австралия се откроява като най-устойчивата държава

В проучване, представено като първо по рода си, публикувано в списанието Global Challenges, изследователи се опитват да определят коя държава би била най-добре подготвена да понесе последствията от глобална катастрофа.

Заключението им поставя Австралия на първо място.

„Австралия вероятно е най-устойчивото място на Земята, когато става въпрос за глобални катастрофални рискове“, обясняват изследователите в научен доклад, воден от първия си автор и екологичен учен Флориан Улрих Йен от Хагенския университет в Германия.

Това обаче не означава, че Австралия представлява някакво абсолютно защитено убежище. Напротив – авторите подчертават, че няма държава, която да е имунизирана срещу всички възможни глобални катастрофални рискове (GCR). Австралия просто съчетава най-много от характеристиките, които могат да помогнат на едно общество да се справи с изключително широк спектър от заплахи.

Затова преди някой да реши да резервира самолетен билет и да се премести на другия край на света, има важна уговорка: дори Австралия има сериозни уязвимости.

Какво представляват глобалните катастрофални рискове

За да стигнат до своите заключения, Йен и неговият екип са направили мащабен преглед на научната литература, посветена на глобалните катастрофални рискове.

Изследователите са анализирали множество научни публикации и доклади, разглеждащи последствията от потенциални бедствия – от астероиден удар и гигантски вулканични изригвания до пандемии, мащабни кибератаки и сривове на критичната инфраструктура.

В резултат на анализа учените разграничават три основни категории глобални заплахи.

Внезапно намаляване на слънчевата светлина

Първата категория е обозначена като ASRS – сценарии, при които до повърхността на Земята внезапно достига значително по-малко слънчева светлина.

Това може да се случи вследствие на мощно вулканично изригване, ядрена зима или огромно количество прах и частици, попаднали в атмосферата след сблъсък на астероид със Земята.

Подобно явление може да има драматични последици за земеделието и производството на храна, тъй като намалената слънчева светлина би нарушила естествения растеж на растенията.

Катастрофален срив на инфраструктурата

Втората група е определена като Глобална катастрофална загуба на инфраструктура (GCIL).

Тук попадат сценарии, при които основни обществени системи престават да функционират нормално. Това може да означава прекъсване на електроснабдяването, транспортните мрежи, комуникациите и производството или доставките на храни.

Причините могат да бъдат различни – от геомагнитни бури и мащабни кибератаки до пандемии и високоатмосферни електромагнитни импулси (HEMP).

При подобен сценарий проблемът не се изчерпва само с първоначалното бедствие. Когато електричеството, транспортът и логистиката бъдат нарушени, последствията могат да се разпространят към почти всички останали сфери на обществото.

Глобален биологичен риск

Третият тип е Глобалният катастрофален биологичен риск (GCBR).

Това понятие обхваща мащабни биологични заплахи – както естествено възникнали, така и потенциално причинени от човешка дейност – които могат да доведат до огромен брой жертви и сериозно разклащане на обществения ред в мащаб от отделни континенти до целия свят.

Тук основният фактор е не просто наличието на заболяване, а неговата способност да предизвика масови човешки загуби и продължителна обществена дестабилизация.

Какво прави една държава устойчива

Учените не са разглеждали единствено самите заплахи. Те са анализирали и научните изследвания за устойчивостта на обществата.

В този контекст устойчивостта означава способността на една държава да запазва основните си функции и да поддържа благосъстоянието на населението, дори когато е подложена на изключително тежки и продължителни сътресения.

Тук значение имат множество фактори – географски, институционални, икономически и инфраструктурни.

Според изследователите държавите обикновено имат по-добри шансове да устоят на глобални катастрофални събития, когато притежават определени характеристики.

Сред тях са стабилна демократична система, по-високо икономическо благосъстояние и сравнително ниско социално неравенство.

Значение има и наличието на голяма индустриална база, както и способността на правителството да влияе върху ключови икономически и инфраструктурни системи.

Друг важен фактор е географската изолация. Големите островни държави например могат по-лесно да ограничат физическия достъп до територията си при определени кризи.

Към това се добавят децентрализацията, разнообразието на икономиката и ресурсите, както и относително ниската зависимост от международната търговия – или наличието на географски близки и надеждни търговски партньори.

Защо именно Австралия

Когато всички тези характеристики бъдат разгледани едновременно, Австралия изпъква особено силно.

В научната литература страната многократно е посочвана като сравнително устойчива на глобални катастрофални сценарии заради комбинацията от географска изолация, значителен капацитет за производство на храни, природни ресурси и развита индустрия.

„Никое място на Земята не е устойчиво срещу всички глобални катастрофални рискове, но Австралия е страната, която най-често се определя като устойчива. Все пак дори тази страна е уязвима към специфични опасности и зависи от продължаващата международна търговия за горива, лекарства и торове“, обясняват изследователите.

В рамките на анализа Австралия е единствената страна, която е пряко определена като устойчива и спрямо трите основни категории катастрофални рискове.

Това е важно уточнение, защото една и съща характеристика може едновременно да бъде предимство в една кризисна ситуация и недостатък в друга.

Географската изолация е едновременно предимство и слабост

Един от най-съществените фактори в полза на Австралия е фактът, че тя представлява огромна островна държава.

При определени глобални кризи това би могло да улесни ограничаването на движението на хора и да даде на властите по-голям контрол върху влизането и излизането от страната.

Но същата тази изолация има и обратна страна.

Австралия не произвежда абсолютно всичко, от което се нуждае. При продължителен глобален срив страната може да изпита затруднения с доставките на горива, медикаменти, торове и други критично важни продукти, които зависят от международните търговски мрежи.

Именно това е един от ключовите парадокси на устойчивостта: изолацията може да предпазва от някои опасности, но едновременно с това да увеличава зависимостта от външни доставки.

Австралия има и други сериозни предимства

„Въпреки че Австралия има очевидни проблеми с последствията от климатичните промени, тя се представя добре в нашата оценка“, казва Йен.

Причините за това представяне са няколко.

„Тя е остров, така че може по-лесно да се затвори и изолира. Австралия произвежда невероятно количество храна, има голяма домашна промишленост и минно-добивен сектор. Тя също така е богата и сравнително стабилна демокрация – все неща, които правят една страна по-устойчива“, обяснява той.

Така страната съчетава няколко важни характеристики – селскостопански потенциал, индустриален капацитет, природни ресурси, икономическа сила и относителна политическа стабилност.

Това не премахва опасностите, но може да даде на обществото по-голяма способност да запази основните си функции в условията на глобална криза.

Кои са другите държави с висок потенциал за устойчивост

Австралия не е единствената държава, която се представя добре в разглежданите научни изследвания.

След Австралия други нации, определени като устойчиви, включват Нова Зеландия, Япония, Швейцария и Аржентина.

И тук обаче картината не е еднозначна. Всяка от тези държави притежава комбинация от предимства, но едновременно с това е изложена на специфични природни, икономически или геополитически рискове.

Например островното или отдалечено географско положение може да бъде сериозно преимущество при някои сценарии, но да се превърне в проблем, ако международните доставки бъдат прекъснати за дълъг период.

Никоя държава не може да бъде напълно защитена

Учените обръщат специално внимание на един общ проблем.

„Всички от най-често споменаваните страни, с изключение на Швейцария, имат дълги крайбрежни ивици, които биха могли да бъдат засегнати от цунами от близък до Земята обект“, пишат авторите на изследването.

Това означава, че дори държава, която изглежда изключително добре позиционирана спрямо един набор от рискове, може да бъде сериозно уязвима към друг.

„Всички освен Швейцария биха могли да бъдат засегнати от изригването на някой от няколкото вулкана в Югоизточна Азия и Южна Америка, както направи Тамбора през 1815 г. Всички те са зависими от търговията. На Земята няма място, което да е пълно убежище от глобални катастрофални рискове“, подчертават учените.

Изригването на Тамбора през 1815 г. е особено показателен исторически пример за това колко далеч могат да се разпространят последствията от едно вулканично събитие.

Следователно дори най-устойчивите държави не могат да разчитат единствено на географското си положение. Глобалният характер на някои заплахи означава, че последствията могат да преминат границите на държавите, независимо колко отдалечени са те.

Австралия и Нова Зеландия като потенциални „опорни точки“

Погледът към бъдещето поставя още един интересен въпрос.

Според изследователите идентифицирането на държави със структурно висока устойчивост, каквито са Австралия и Нова Зеландия, може да бъде полезно не само за самите тях.

Тези държави потенциално биха могли да се превърнат в опорни точки за международните усилия за устойчивост при глобална криза.

Например на тяхна територия могат да бъдат съхранявани стратегически хранителни запаси, семенни банки и други ресурси, които биха могли да помогнат на човечеството при сериозен срив на глобалните системи.

Освен това индустриалният капацитет на подобни държави може да им позволи да продължат да произвеждат определени жизненоважни стоки, дори когато международните вериги за доставки са сериозно нарушени.

Това би ги направило потенциални центрове, от които може да бъде организиран международен отговор на мащабна катастрофа.

Подготовката е по-важна от самото оцеляване след бедствието

Изводът на изследователите обаче не е, че хората трябва да започнат да търсят най-отдалеченото място на планетата и да се отправят натам.

Напротив – основното послание е свързано с подготовката и превенцията.

Най-важното е да бъдем подготвени, казват изследователите. Понякога тези неща са точно зад ъгъла. „Превенцията винаги е за предпочитане пред устойчивостта“, обясняват авторите.

Това е съществена разлика. Устойчивото общество може да понесе по-добре последствията от катастрофа, но предотвратяването на самата катастрофа или ограничаването на нейния мащаб винаги е по-добрият вариант.

Някои от потенциалните заплахи обаче не могат да бъдат премахнати напълно.

„Някои катастрофални рискове, като вулканичните изригвания, в момента не могат да бъдат предотвратени. Когато те се случат, разликата между обществата, които са инвестирали във факторите, посочени тук, и тези, които не са, ще се измерва в човешки животи“, заключават експертите.