„Виждаме ескалираща обстановка от гледна точка на напрежение с три възможни сценария за войната в Близкия изток. Виждаме разширяване на обхвата на военните действия. Виждаме ожесточаване на ударите. Виждаме увеличаване на цивилните жертви. Виждаме сериозно разстройване на гражданското въздухоплаване с блокирани стотици туристи след затварянето на въздушните пространства на поне седем държави.“ Това заяви пред bTV бившият министър на отбраната Ангел Найденов.

Петрол, газ и търговия под удар

„Виждаме разстройване на доставките на петрол, на газ, на продукти, нарушаване на обичайните маршрути на търговското корабоплаване – все процеси, които могат да доведат до глобално-икономически сътресения. В крайна сметка виждаме война“, допълни той.

По думите му продължителността на конфликта ще зависи от това кога и дали ще бъдат постигнати обявените цели.

Целите на САЩ и Израел

От една страна това са целите, които обяви американският президент – ликвидиране на непосредствената заплаха, каквато представляват действията на режима в Техеран. И то заплаха за САЩ, за американските военни бази, за американските интереси в Близкия изток и за техните съюзници, посочи Найденов. От друга страна – целите, които обявява Израел, които се припокриват с американските, но добавяме и промяна на управлението, смяна на режима в Техеран.

Три възможни сценария

Бившият военен министър очерта три варианта за развитие на кризата:

1. Шанс за мир
„Да се стигне до споразумение по ключови въпроси, свързани с ядрената програма и балистичните ракети. Тази заплаха излиза далеч извън пределите на Близкия изток.“

2. Ограничени военни удари
„Основно по ядрени съоръжения, по мощности за производство на балистични ракети и по центрове, свързани с вземането на решения и финансирането на тероризма.“

3. Мащабна и продължителна война
„Третата опция, към която се пристъпи – твърди се, че с решение в късния следобед на петък – е опцията за мащабна и продължителна война, за която говори президентът Тръмп.“

Какво следва, ако режимът падне?

Найденов постави и ключовия въпрос за последиците: „Падането на режима ще означава ли промяна в характера, устройството и управлението на Иран? Ще доведе ли до политически и институционални реформи? Или ще отключи неконтролируеми сили – вътрешни сблъсъци на политическа, религиозна и етническа основа, с ефект върху целостта на държавата и с формиране на бежански потоци?“

По думите му именно тези въпроси ще определят дали конфликтът ще остане регионален или ще се превърне в глобален проблем.

Източник – bTV