Политологът от агенция „Мяра“ Светлин Тачев очертава три големи изпитания пред управлението на „Прогресивна България“: бюджета, овладяването на растящите цени и съдебната реформа. Според него още в първите седмици от управлението се виждат комуникационни проблеми при част от представителите на властта и често се налага премиерът да дообяснява позициите им.

По думите му кабинетът управлява в условия на политически комфорт след края на кризисния период, но именно това увеличава очакванията към него

Тачев смята, че управляващите вече са стигнали до момента, в който трябва да вземат и непопулярни решения, като се опитват да ограничат общественото недоволство и да насочат тежестта там, където ще се усети най-малко.

„Разбира се, пробва се и „пробва – грешка“, със сигурност, за да се тестват настроенията в българското общество, но ако трябва да обобщим, тежка е царската корона, защото ПБ получи мнозинство, има комфорта да управлява, каза Тачев.

Правителството е наясно че трябва да вземе непопулярни мерки и гледа „да реже, където най-малко ще боли“, коментира той.

Финансовото състояние на страната

Той коментира и финансовото състояние на страната, като допуска, че ситуацията може да се представя по-драматично, за да изглеждат бъдещите подобрения като по-голям политически успех. Според него правителството има нужда и от бързи резултати, които да покаже пред обществото, затова освен големите теми се предприемат и по-видими действия с непосредствен обществен ефект.

„Възможно е, защото на правителството му трябват и бързи резултати, които да представи пред избирателите. Те ги правят на практика. Освен тези 3 големи теми, за които говорим, бяха направени по-малки неща, с които да се дадат някакви резултати на обществото – примерно свалянето на охраната на Пеевски и Борисов. Виждате и скандала около селището във Варна…“.

По отношение на местната власт Тачев вижда следващото голямо политическо поле на сблъсък

Според него за всяка партия, която иска устойчиво национално влияние, е важно да изгради силна местна инфраструктура. Той прави паралел с предишни политически проекти и отбелязва, че именно местната власт често се оказва основата за дългосрочно управление.

„Местната власт е важна като постамент. НДСВ не успя навремето да овладее местната власт. ГЕРБ го направи. Продължаваме на промяната, не можаха – говоря за партии, които така станаха първи политически сили. Въпросът е ПБ какво ще направи, но ми се струва от изказването на Борисов, че започва да стяга партийните структури. В местната власт ще има голяма битка. Още през частичните избори в Пазарджик се видя, че тогава ДПС има амбицията да започне поход в местното управление, обаче се появи “Прогресивна България”.

Като отделен риск за кабинета той посочва темата за цените след влизането в еврозоната

Според анализа му контролът върху пазарните процеси е труден, а общественият натиск може да даде аргументи на политическите опоненти да припомнят предишните си предупреждения. В същото време очакването му е, че след период на напрежение цените постепенно ще намерят равновесие, както се е случвало и в други държави.

„Радев има възможността да казва „Аз казах ли ви“? Защото, да, той не беше против влизането в еврозоната, но не смяташе, че това е моментът. Оказа се наистина, че влязохме в клуба на богатите, но цените неудържимо вървят нагоре. Регулаторните органи не можаха да контролират цените, на базата на спекулата, която правят търговците. Оттам идва целият проблем. В пазарна икономика да регулираш цените е изключително трудно, включително и за ПБ да направят подобно нещо. Много трудно ми се струва изобщо възможността да бъдат контролирани, а това му дава възможността да казва „Аз казах ли ви“, с което да прехвърля вината върху кабинета „Желязков“ до момента, в който не се успокоят цените. Вероятно ще настъпи такъв момент, защото от това, което така се вижда и от други страни, които са влизали в еврозоната, в даден момент те се успокояват. Проблемът е този период, в който наистина има нарастване“.

За съдебната реформа Тачев отбелязва, че това е тема, която се обсъжда от години и трудно може да бъде решена без по-широко политическо съгласие. Според него значителна част от системните проблеми в държавата минават именно през тази сфера.

„Трябва да сме ясно, че голяма част от проблемите идват от съдебната система“, категоричен е политологът.

Накрая той обяснява кадровите решения на властта като типичен процес по овладяване на втория ешелон на управление, така че администрацията и политическото ръководство да действат в една посока, а не в конфликт помежду си.

Източник: БНР