Все повече българи се пенсионират, без да покриват стандартните изисквания за възраст и осигурителен стаж, показват данни на Националния осигурителен институт. Различни механизми в законодателството позволяват по-ранно излизане от пазара на труда, което води до съществени разлики в профила на новите пенсионери и поставя въпроси пред устойчивостта на системата.
Много хора получават инвалидна пенсия поради заболявания още преди да достигнат възрастта за пенсиониране по общия ред.
Други се възползват от ранно пенсиониране при наличие на необходимия стаж или от облекчените условия за първа и втора категория труд. Съществен е и делът на хората, които не са натрупали пълния изискуем стаж, но се пенсионират след навършване на 67 години.
През миналата година условията за пенсиониране бяха 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете. Въпреки това значителна част от новите пенсионери излизат от пазара на труда по-рано. Общо отпуснатите нови пенсии са малко над 109 хиляди, сочат данните на НОИ.
Най-голям дял сред новите пенсионери заемат хората на възраст между 50 и 59 години – 40,1%.
При групата 60–64 години се отчита лек ръст – от 22,3% през 2024 г. до 23,2% през 2025 г. Данните показват, че приблизително половината от новоотпуснатите пенсии са на хора, които все още не са достигнали изискуемата възраст. Увеличава се и делът на пенсионерите над 67 години – от 8,2% до 10,7% за година.
Тази тенденция се свързва както с трудностите при покриване на изискванията за стаж, така и с по-високата заболеваемост, която възпрепятства продължаването на трудовата дейност. Законът позволява пенсиониране на 67 години при минимум 15 години действителен стаж.
Съществен фактор за високия дял на ранното пенсиониране са инвалидните пенсии, които съставляват 41,9% от всички новоотпуснати лични пенсии за миналата година.
Увеличението им се свързва и с промени в методиката за определяне на трайно намалена работоспособност, при която към основното увреждане се добавят 20% от останалите заболявания. Това води до разширяване на кръга от хора, отговарящи на условията.
Значителен остава и делът на пенсионираните поради работа при първа и втора категория труд, както и на служителите в сектор „Сигурност“. При първа категория труд минималната възраст за пенсиониране тази година е 51 години и 4 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете при минимум 10 години стаж.
При втора категория труд изискванията са съответно 56 години и 4 месеца за жените и 59 години и 6 месеца за мъжете при поне 15 години стаж. Военнослужещите и полицаите могат да се пенсионират на 52 години и 10 месеца при 27 години общ осигурителен стаж.
Данните показват, че не само възрастта, но и начинът на натрупване и признаване на стажа води до съществени различия в пенсионната система. През миналата година средният осигурителен стаж на новите пенсионери, превърнат към трета категория труд, е 34,6 години, а реалният – 33,1 години. Разликата идва от по-благоприятното преизчисляване на стажа от първа и втора категория.
При военните и полицаите средният превърнат стаж достига 52,8 години, при реален стаж от 33,3 години. Именно заради тази трансформация на стажа, при сходни доходи и действително отработено време, техните пенсии са с около 60% по-високи спрямо тези на хората, работили при трета категория труд.
Източник: НОИ
