Тръмп зарязва Европа и я кара да търси милиарди за военно укрепване!
Доналд Тръмп даде ясно да се разбере, че Европа трябва да се защитава, а отговорът на континента на заплахите на САЩ за оттегляне започва да се оформя.

В рамките на най-голямата инициатива в областта на сигурността в региона след Студената война Европейският съюз иска да отпусне стотици милиарди евро за допълнително финансиране на отбраната, твърдят хора, запознати с дискусиите.

Следвайки примера на Обединеното кралство за драстично увеличаване на военните разходи, цифрите включват промени във фискалните правила за освобождаване на национални ресурси, потенциално съвместно финансиране и промяна на предназначението на съществуващи средства, заявиха хората, които помолиха да не бъдат идентифицирани, тъй като разговорите продължават и са чувствителни.

Отделно от инициативите на ЕС Германия се стреми да ускори създаването на финансиран с дълг фонд за отбрана в размер на 200 млрд. евро (210 млрд. долара).

Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър е във Вашингтон днес, няколко дни след френския президент Еманюел Макрон, в съвместни усилия да убедят Тръмп, че Европа е последвала примера му и се е заела сериозно с отбраната.

„Това, от което се нуждаем в този момент, който се случва веднъж на поколение, е „нагласа за спешност“ и стратегически план за превъоръжаване на Европа“, заяви тази седмица в Брюксел Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, след пътуване до Украйна.

Въпреки намеренията, Европа е изправена пред два належащи проблема: нейната отбранителна индустрия е недостатъчно оразмерена и неподготвена за бързо превъоръжаване; а запасите са почти изпразнени заради подкрепата за Украйна.

Въпреки че САЩ се оттеглят, блокът обеща да продължи да подкрепя Киев и работи по план за предоставяне на допълнителна военна подкрепа в размер на около 20 млрд. евро.
При собственото си укрепване твърде бързият темп означава закупуване на оръжия – главно от САЩ – и наблюдаване на изтичането на пари от ЕС от региона. Подкрепянето на местните производители на оръжие обаче изисква време и пари, които са в недостиг. Комисията, изпълнителният орган на ЕС, работи по въпроса „кои точно инструменти можем да използваме, за да укрепим нашата отбранителна индустрия и отбранителни способности и на ниво ЕС“, заяви пред репортери в четвъртък Валдис Домбровскис, комисар по икономиката.

„Работата продължава и е ясно, че тези предложения ще се появят скоро“, добави той.

Новата архитектура за сигурност ще започне да се оформя на извънредна среща на лидерите на 6 март.

След това, на 19 март, комисарят по отбраната Андриус Кубилюс и топ дипломатът Кая Калас трябва да представят нова отбранително-индустриална стратегия. Дотогава трескаво се водят преговори за разширяване на ресурсите на блока.

Планът за отбрана на Фон дер Лайен ще се състои от три елемента.

Всички те са сложни и не е ясно до каква степен ще бъдат осъществени.

Първата инициатива има за цел да даде възможност за повече разходи на държавите членки чрез разхлабване на фискалните правила.

Според някои длъжностни лица това би могло да помогне за мобилизирането на поне 160 млрд. евро. Разговорите се фокусират върху изключването на разходите за отбрана от изчисленията на дефицита и биха могли да възлязат на между 1 и 2 % от националния БВП за период от две до четири години, смятат хората. Трябва да се уточнят подробностите, включително какво се счита за разходи за отбрана, колко дълго ще продължи тази клауза за дерогация и дали постигането на целта на НАТО от 2% ще бъде фактор.

Втората част се състои в осигуряване на възможност за разходване на средства на равнище ЕС с нов съвместен инструмент.

Тези средства ще се използват главно за инвестиране в общи проекти в области като противовъздушна отбрана, способности за нанасяне на удари на далечни разстояния, ракети, безпилотни летателни апарати и изкуствен интелект от военен клас. Някои висши служители на ЕС и държави членки призовават за възможността за съвместно вземане на заеми, но идеята винаги е спорна и разделя блока.

Третата част се състои в разхлабване на инвестиционните ограничения за Европейската инвестиционна банка.

Понастоящем тя има право да инвестира само в стоки с двойна употреба. Промяната би дала възможност за допълнително финансиране и от частни банки.

Освен тези три компонента Фон дер Лайен е изказала идеята по време на дискусии на закрити врати за евентуално пренасочване на неизразходваните средства на ЕС, включително парите, събрани за възстановяване от пандемията от Covid, твърдят източниците.

По данни на Комисията само 6,4 % от така наречените кохезионни фондове в размер на 392 млрд. евро са изплатени. Това е един от най-големите налични фондове на ЕС и макар че със средствата могат да се финансират някои проекти в областта на отбраната, ако те допринасят за регионалното развитие, критериите биха могли да бъдат разширени.

Освен това има непотърсени евтини заеми в размер на 93 млрд. евро от фонда за възстановяване от пандемии.

„Един от елементите, които също разглеждаме, е дали това може да бъде вариант и как точно може да се използва“, каза Домбровскис. „И бих казал, че напредваме бързо.“

Някои от заявените средства също биха могли да бъдат пренасочени, но времето притиска, тъй като крайният срок за изразходване на средствата за възстановяване е август 2026 г.

Друга лансирана идея е да се използва Европейският механизъм за стабилност – спасителният фонд на еврозоната в размер на 500 млрд. евро.

Но този вариант остава труден, като се има предвид, че той би изключил страните извън общата валута, като Полша, и би бил затворен за съюзнически страни извън ЕС. Предвид сложността, свързана с всякакви решения на ЕС, страните, включително Полша, предложиха сътрудничество извън блока чрез специален фонд или банка. Една „коалиция на желаещите“ би могла да действа по-бързо и да бъде отворена за държави извън ЕС като Обединеното кралство и Норвегия, заявиха хората.

„Нуждаем се от иновативно финансиране, за да имаме много повече общи инвестиции като европейци“, заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за Fox News след срещата си с Тръмп. „Защо? Защото трябва да поемем своята част от тежестта и трябва да инвестираме много повече в собствената си сигурност.“

Ето какво пише Reuters:

След последните изявления на Тръмп, че Украйна е започнала войната с Русия и че Зеленски е диктатор, европейците осъзнават, че може да им се наложи да се защитават сами, без да получават помощ Това може да означава удвояване на разходите до 4% от продукцията, което би означавало намиране на допълнителни 420 млрд. долара годишно.

Източник – Bloomberg/Превод:SafeNews