Нови заплахи от Вашингтон и твърд отговор от Техеран

Повод за реакцията на Гарибабади стана изказване на американския президент Доналд Тръмп, който по време на митинг заяви намерението си да обяви Ормузкия проток за територия на САЩ.

В публикация в социалната мрежа X Гарибабади подчерта, че стратегическият воден коридор остава под контрола на Иран. Според него решението кога протокът да бъде отворен или затворен принадлежи единствено на Техеран. Иранският представител даде да се разбере още, че блокадата ще продължи, докато Вашингтон не приеме създалата се реалност.

По-рано Тръмп предупреди в телевизионно интервю, че Иран може да бъде изправен пред сериозен икономически удар, ако не бъде постигнато споразумение между двете страни. Изявлението му идва близо шест месеца след началото на военния конфликт, без между Вашингтон и Техеран да е намерено трайно дипломатическо решение.

Техеран отрича да е подновил преговорите със САЩ

Малко след това иранският външен министър Абас Арагчи направи уточнение относно дипломатическите контакти между двете страни. Той заяви, че Иран все още не е взел решение за възобновяване на преговорите със САЩ.

По думите му посланията, които се предават между Техеран и Вашингтон чрез Катар и Пакистан, не могат да бъдат определени като официален преговорен процес. Така иранската страна даде сигнал, че посредническите канали продължават да функционират, но преки преговори между двете държави засега не са започнали.

На този фон Техеран провежда отделни консултации с Оман. Основната цел е да бъде договорен временен маршрут през Ормузкия проток, който да позволи ограничено възстановяване на търговското корабоплаване. Механизмът трябва да действа до изпълнението на иранските условия, свързани с пълното възстановяване на морската търговия.

Ормузкият проток остава в центъра на конфликта

Последното напрежение между Иран и САЩ не представлява отделен епизод, а е част от продължаващ вече близо шест месеца конфликт. В неговия център остава въпросът за контрола върху стратегическия Ормузки проток – един от най-важните морски маршрути за световната енергийна търговия.

Кризата премина през няколко последователни етапа, включващи военна ескалация, блокиране на морския трафик, взаимни удари и дипломатически опити за деескалация.

Началото на военната ескалация

Конфликтът започна в края на февруари с американско-израелска военна операция, на която Техеран отговори с блокиране на Ормузкия проток. Водният път е от изключително значение за международните енергийни пазари, тъй като през него преминава приблизително една пета от световните доставки на петрол.

През следващите седмици напрежението в Персийския залив се увеличи значително. Регистрирани бяха редица инциденти и нападения срещу търговски кораби, като САЩ и техните съюзници обвиниха Техеран за част от атаките.

Ситуацията постепенно се превърна в по-широка конфронтация, при която контролът върху морските комуникации се оказа един от основните инструменти за оказване на натиск. Блокирането на Ормузкия проток засили опасенията за нарушения в глобалните доставки на енергийни ресурси и допълнително увеличи икономическия натиск върху участниците в конфликта.

Опитът за дипломатическа деескалация в Швейцария

В средата на юни беше направен опит за намаляване на напрежението чрез преговори в Швейцария. На среща между представители на САЩ и Иран беше постигнато краткотрайно споразумение за прекратяване на огъня и временно отваряне на Ормузкия проток.

Първоначално договореността създаде очаквания, че двете страни могат да преминат към по-устойчив дипломатически формат. Постигнатият пробив обаче се оказа краткотраен. По-малко от месец след договореностите споразумението се разпадна, а надеждите за продължителна деескалация бързо отслабнаха.

Ново затваряне на протока и ответни удари

Провалът на дипломатическите усилия беше последван от бързо възобновяване на враждебните действия. Иран отново затвори Ормузкия проток, докато САЩ отговориха с морска блокада на иранските пристанища.

След това конфликтът премина в нов етап на директни военни действия. Американското Централно командване (CENTCOM) извърши серия от въздушни удари по ирански военни обекти, сред които радарни съоръжения и позиции, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Иран от своя страна предприе ракетни и дронови атаки срещу американски военни обекти, разположени в съюзнически държави в региона, включително Кувейт и Бахрейн. Така военната конфронтация започна да засяга все по-широк район около Персийския залив.

Оман се превръща в ключов посредник

Наред с военните действия продължиха и дипломатическите контакти. В този процес Оман постепенно се утвърди като един от основните посредници между Техеран и Вашингтон, опитвайки се да намери формула за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток.

Консултациите между Техеран и Маскат са насочени към създаването на временен маршрут, който да позволи частично облекчаване на икономическия натиск и да осигури движение на търговски кораби. Този механизъм трябва да функционира, докато основните спорове между Иран и САЩ остават нерешени.

Именно на фона на тази комбинация от провалена пряка дипломация, продължаваща военна конфронтация и активни регионални посреднически усилия трябва да бъдат разглеждани последните остри изявления от Вашингтон и Техеран. Контролът върху Ормузкия проток продължава да бъде ключовият въпрос, около който се преплитат военните, икономическите и дипломатическите измерения на кризата.