Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп започна войната с Иран в края на февруари, първоначално прогнозира, че тя ще продължи четири до пет седмици. Шест месеца по-късно обаче все още не се вижда изход от конфликта, въпреки многократните твърдения на Тръмп, че войната е спечелена или че сделката за нейното прекратяване е почти готова.

Меморандумът за разбирателство от юни, който трябваше да проправи път към края на войната, остана на заден план. Американските запаси от ключови оръжия са намалели, а администрацията на Тръмп насочи усилията си към икономически натиск върху Иран, вместо да предприема нови удари.

С промяната на характера на войната през последните шест месеца се промениха и целите на конфликта.

Една от основните цели сега – повторното отваряне на Ормузкия проток – не беше сред първоначално поставените от Тръмп задачи.

Но Иран се възползва от него като от стратегическа „тапа“ за световната икономика и протокът до голяма степен е затворен от началото на войната. Това доведе до повишаване на цените на горивата и торовете, необходими за земеделието. Така създаде икономически и политически натиск върху САЩ.

Вашингтон постигна тактически успех в постигането на целта си да отслаби военните способности на Техеран. Някои от останалите ключови цели, поставени от Тръмп в началото на конфликта, обаче все още не са изпълнени, а други вече са се променили.

Ето какви бяха целите и какво е известно за настоящото им състояние:

Да се спре Иран да се сдобие с ядрено оръжие

През юни миналата година Тръмп заяви, че САЩ са „унищожили напълно“ ядрената програма на Иран. Когато обаче войната започна, негови съветници оправдаха ударите с предупреждението, че Иран е бил само на няколко седмици от разработването на бомба.

Един от най-належащите въпроси е какво ще се случи със запас от около 440 килограма обогатен уран, който Техеран потенциално би могъл да използва за създаването на оръжие. Смята се, че материалът е заровен под три обекта, бомбардирани от САЩ и Израел миналата година.

В публикация в социалните мрежи от 29 май Тръмп заяви, че уранът ще бъде изваден от САЩ „в тясна координация и сътрудничество с Ислямската република Иран, както и с Международната агенция за атомна енергия, и УНИЩОЖЕН“.

Техеран не е заявил дали би дал съгласието си. Без разрешение от Иран експерти предупреждават, че изземването му би било опасна мисия, която ще изисква разполагането на значителен брой американски военнослужещи на иранска територия.

Американски представители заявиха, че в меморандума за разбирателство от юни Техеран е потвърдил, че няма да придобива или разработва ядрени оръжия. Споразумението предвиждаше Иран да разреди запасите си от силно обогатен уран.

Много други подробности около ядрената програма на Иран обаче бяха оставени за бъдещи преговори и не е ясно докъде, ако изобщо, са стигнали те, преди разговорите бързо да се провалят.

Да се отвори отново Ормузкият проток

Тръмп заяви, че предложеното споразумение с Иран ще включва повторното отваряне на протока, както и прекратяване от страна на САЩ на блокадата на иранските пристанища. В други моменти обаче той намекна, че международният воден път по някакъв начин може да се превърне в американска територия и дори посочи, че САЩ биха могли да въведат такса за преминаващите кораби.

Тръмп многократно е заявявал и че протокът е отворен.

„Това е функциониращ проток. Да, от време на време ще има дрон или ракета, или нещо друго, което ще бъде изстреляно, но протокът функционира много добре“, заяви Тръмп преди дни.

Да бъде унищожена способността на Иран да изстрелва ракети

Една от основните цели, поставени от администрацията, беше „да унищожим ракетите им и да сринем ракетната им индустрия до основи“.

В края на март Тръмп заяви, че иранските ракети „до голяма степен са унищожени“ и че 90% от ракетите и пусковите им установки са били извадени от строя.

До средата на май оценката стана по-консервативна – президентът заяви, че 82% от иранските ракети са унищожени.

Иран обаче показа, че все още е способен да извършва атаки в региона, включително с удари с дронове срещу кораби, преминаващи през протока.

Още през юли американската армия продължаваше да разполага с ирански военни цели за нанасяне на удари. Централното командване на САЩ съобщи, че атакува „ирански военни командни центрове, обекти за противовъздушна отбрана и крайбрежно наблюдение, военноморски способности, площадки за изстрелване на ракети и дронове и комуникационни мрежи“.

Да бъде унищожена военнопромишлената база на Иран

В началото на войната президентът и неговата администрация понякога посочваха това като самостоятелна цел. В други моменти тя отпадаше от списъка им.

Американското Централно командване заяви, че сред целите на ударите в Иран са били обекти за производство на оръжия, както и предприятия за производство на ракети и дронове.

Държавният секретар Марко Рубио заяви пред законодатели в началото на юни, че военнопромишлената база на Иран е претърпяла „огромни разрушения“, като загубите възлизат на „80 до 90%“. По думите му на Иран ще му бъдат необходими години, за да я възстанови.

Да бъде унищожен иранският военноморски флот и военновъздушните сили

САЩ и Израел бързо установиха превъзходство във въздуха над Иран, като техните самолети до голяма степен действаха безпрепятствено.

Рубио заяви пред законодателите, че Иран все още разполага с възможности за използване на дронове, но вече не може да използва рояци от дронове за атаки срещу цели, както в началото на войната. Той също така заяви, че Иран вече няма военноморски флот и разчита на малки плавателни съдове, оборудвани с картечници, които тормозят корабите и понякога поставят мини във водата.

В сряда Тръмп заяви, че военноморският флот и военновъздушните сили на Иран са „напълно унищожени“.

Да бъдат защитени американските съюзници в Близкия изток

В публикация в социалните мрежи през март Тръмп добави още една цел на САЩ:

„Защита на най-високо ниво на нашите съюзници в Близкия изток, включително Израел, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт и други“.

САЩ поддържат хиляди военнослужещи във военни бази и други съоръжения в региона, но Тръмп не е дал яснота докъде би бил готов да стигне в дългосрочен план, за да защитава съюзниците си в Близкия изток от заплахи.

През юни, когато САЩ заявиха, че Иран е изстрелял ракети по Кувейт и Бахрейн, в отговор американската армия нанесе удари по Иран.

Но един съюзник – Оман – забележимо не е усетил топлината на предложението на Тръмп за защита. Вместо това страната се сблъска с гнева му заради споразумението, което посредничи между Иран и Оман относно Ормузкия проток. В средата на август Тръмп заплаши, че САЩ ще бомбардират Оман, ако страната „се изпречи на пътя“, като използва нецензурна дума за допълнителен акцент.

Да бъде прекъсната подкрепата за иранските прокси групировки

През март Тръмп и неговата администрация многократно заявяваха, че отслабването на подкрепяните от Иран терористични мрежи е основна цел.

С течение на времето обаче представители на администрацията започнаха да дават все по-малко информация за тази цел, която президентът описа като гарантиране, че „терористичните проксита вече няма да могат да дестабилизират региона или света и да атакуват нашите сили“, както и „гарантиране, че иранският режим няма да може да продължи да въоръжава, финансира и ръководи терористични армии извън своите граници“.

В началото САЩ нанесоха удари по подкрепяни от Иран въоръжени милиции в Ирак. Най-голямото внимание обаче беше насочено към войната на Израел в Ливан срещу Хизбула, която е подкрепяна от Иран.

Иран настоява, че бойните действия в Ливан трябва да бъдат прекратени като част от всяко споразумение със САЩ.

Израел и ливанското правителство обявиха споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ, според което израелските сили трябва да напуснат Южен Ливан в замяна на разоръжаването на Хизбула – нещо, което представител на американската администрация определи като „огромна стъпка“.

Въоръжената групировка обаче отказа преки преговори, а нейният лидер заяви, че тя няма да се разоръжи.

AP/превод: SafeNews