Доналд Тръмп не е измислил уязвимостите на Америка, но ги е довел до точката на пречупване. Неговото презрение към демократичните норми, съюзите и международното право е превърнало САЩ от котва на основан на правила ред в разрушителна сила. Щетите се простират далеч отвъд решения като войната срещу Иран, като разклащат доверието в американските институции, западното единство и баланса на силите. А така противниците усещат възможност.

От уважавана водеща сила до държава без ясна посока

Президентството на Тръмп не само разклати следвоенния ред. То разкри колко много САЩ са се отклонили от доброжелателна суперсила до непокорна държава. Неговото презрение към съюзите, закона и нормите, както и готовността му драстично да наруши световния ред, включват и избраната от него война срещу Иран, която се оказа катастрофална за световната търговия с петрол и газ. Опитът му да завземе Гренландия тревожно влоши отношенията на САЩ с най-близките им съюзници в Европа, а отвличането на лидера на Венецуела породи сериозни опасения относно тормоза от страна на САЩ в цяла Латинска Америка. Заедно те разбиха образа на отговорността и лидерството на САЩ, който се изгражда от 1945 г. насам, отразявайки упадък в легитимността, способностите и целта.

Най-дълбоките щети се крият в ерозията на легитимността на САЩ като агент на ред, основан на правила. В продължение на десетилетия Вашингтон можеше да притиска съюзниците към трудни решения, вярвайки, че в крайна сметка се стреми към по-широка стабилност. Импулсивното, безразлично към закона използване на властта от страна на Тръмп – един пример за което е Иран, сега се възприема като хаотично. Легитимността на САЩ е ерозирала и дори необходимите инициативи срещат подозрение и съпротива.

Протекционизмът на Тръмп „Америка на първо място“ отслаби търговската и финансовата система, която някога засилваше мощта на САЩ. Тарифните войни, всеобхватните санкции и презрението към институции като СТО и НАТО ускориха усилията за отдалечаване от долара и системите, центрирани около САЩ. Появява се алтернативна финансова архитектура, в която Вашингтон вече не може лесно да използва като оръжие достъпа до капитал, технологии или пазари.

Това се утежнява от видимото отстъпление от демократичното развитие. Атаките на Тръмп срещу върховенството на закона, делегитимирането на изборите и презрението към пресата превърнаха политиката на САЩ в поучителна история. Когато самопровъзгласилият се лидер на свободния свят не може да гарантира електоралната почтеност, неговата застъпническа позиция за демокрацията в чужбина звучи кухо.

Разкъсан Запад

Никъде последствията не са по-ясни, отколкото в отношенията между САЩ и Европа. Описанието на канадския премиер Марк Карни за траен „разрив“ отразява нарастващото убеждение, че трансатлантическите отношения може никога да не се върнат към формата си преди Тръмп. За много европейци мандатът на Тръмп не е отклонение, а доказателство, че американският екстремизъм може да се повтори, особено след преизбирането му. Доверието, веднъж нарушено толкова дълбоко, не се възстановява лесно.

Следователно Европа се движи към стратегическа автономност. В защита това означава изграждане на капацитет, който вече не зависи от „капризите“ на американски президент. В енергетиката и технологиите това означава диверсифициране на доставчиците и защита на икономиките от американски санкции и регулаторен натиск. Колкото повече Европа действа независимо, толкова по-малко влияние запазва Вашингтон.

По-хладните трансатлантически отношения рискуват паралелни системи. Европа вече е регулаторна суперсила в областта на цифровите пазари и защитата на данните. Продължителен разрив би могъл да тласне Брюксел да се присъедини другаде или да действа независимо, което усложнява определянето на стандарти от САЩ. Различните подходи към санкциите, технологиите и климатичната политика биха отслабили колективните западни отговори, което би било от полза за Москва и Пекин.

Противници в офанзива

За Русия и Китай президентството на Тръмп сигнализира за безразсъден, намаляващ хегемон. Те се представят като защитници на „многополюсен“ ред срещу едностранчивостта на САЩ и обявяват американските действия като заплахи за суверенитета и стабилността – аргумент, който набира сила в целия Глобален Юг.

Докато Вашингтон е разсеян и доверието му отслабва, Русия проучва периферията на НАТО, залагайки, че разделеният Запад ще се поколебае. Китай прави подобни заключения, увеличавайки натиска около Тайван и Южнокитайско море. Преразтеглената, вътрешно разделена Америк,а насърчава пресметнатото поемане на риск.

И двете сили се възползват от оттеглянето на САЩ от развитието и многостранното ангажиране. Те разширяват влиянието си чрез инфраструктура, енергетика, оръжия и цифрови мрежи, където присъствието на САЩ отстъпва. Държавите, засегнати от американските санкции и политическа нестабилност, все повече виждат китайските и руските предложения като по-предсказуеми. Дори ако последва зависимост от САЩ, подобни връзки стават трудни за обръщане с течение на времето.

Вътре в страната Тръмп е дал на противниците на САЩ инструмент за пропаганда. Усилвайки образите на дисфункция на САЩ, расово напрежение и институционална ерозия, те твърдят, че американската демокрация се проваля. Като подхранват разделението, те затрудняват провеждането на последователна външна политика. Америка, която е във война със себе си, не може да проектира стратегия и ангажиментите ѝ губят доверие.

Дългият път назад

Въпросът е дали Съединените щати могат да се възстановят – или щетите са трайни. Възстановяването остава възможно, ако патриотичните републикански и демократически лидери се изправят пред дълбочината на кризата и се стремят към структурна промяна. Отправната точка трябва да бъде двупартийното повторно ангажиране с демократичните норми: защита на правото на глас, деполитизиране на правоприлагането, зачитане на независимостта на съдебната система и защита на свободната преса.

Америка, където глобализацията се равнява на несигурност, няма да поддържа глобалното лидерство. Инвестициите в инфраструктура, зелени технологии, иновации и социална защита са от съществено значение както за конкурентоспособността, така и за легитимността. Гражданите трябва да чувстват, че ангажираността в чужбина е от полза за тях, не само за елитите.

Във външната политика консенсусът след Тръмп трябва да вгради отново САЩ в съюзи и многостранни институции – третирайки съюзниците като партньори, а не като клиенти, и признавайки, че споделеното създаване на правила укрепва мощта на САЩ. Повторното присъединяване и укрепване на режимите по отношение на климата, контрола върху въоръженията, глобалното здраве и неразпространението биха сигнализирали за подновена отговорност.

Управлението на Китай и Русия ще бъде централният тест. САЩ трябва да комбинират възпирането с дисциплинирана дипломация, инвестирайки в критични технологии, защитавайки инфраструктурата и ангажирайки се с контрола върху въоръженията. Целта не е еднополярност, а стабилен баланс, където принудата е скъпа, а нормите са трайни.

И накрая, САЩ трябва да възстановят меката сила, като възприемат откритостта. Подновеният ангажимент към правата на човека, чуждестранната помощ, академичния обмен, имиграцията и културното ангажиране биха били в рязък контраст с ксенофобията. Такива усилия могат да възстановят имиджа на Америка толкова ефективно, колкото и военната сила.

Пътят назад ще бъде дълъг, без гаранция за успех. Тръмп не само навреди на репутацията на Америка, но и разкри уязвимости, които противниците ще използват.

И все пак кризата поставя избор. Ако републиканците и демократите, особено с наближаването на междинните избори, поставят страната над властта – възстановявайки демокрацията, пренасочвайки се към съюзи и отхвърляйки едностранния милитаризъм, САЩ могат да си възвърнат моралната основа, вместо да останат залязваща сила.

Дали Съединените щати ще се възстановят от тази самонанесена рана зависи от изборите, които техните лидери все още не са направили. Америка може и да не си възвърне еднополюсното господство, но може да помогне за оформянето на по-стабилен и достоен ред – ако докаже на света и на себе си, че все още може да управлява и води отговорно.

IDN/превод: SafeNews