Ситуацията с този паметник е като войната в Украйна, ако мога да направя такава аналогия. независимо дали го наричат специална военна операция – това е война. Независимо дали го наричат паметник за благодарност от българския народ – това е пропагандно съоръжение. То е създадено с такава цел. Но моето усещане, от общинска гледна точка е, че държавата е загубила интерес към този обект.

Това заяви пред NOVA кметът на район „Средец” Трайчо Трайков. Миналата година той предприе процедура за преместването му.

Трайчо Трайков казва, че паметникът не е включен в никакви договори между България и Руската федерация.

„Това не е войнишки паметник. Не е руски паметник. Така че държавата би трябвало да се разпореди с него по начина, по който прави с други опасни съоръжения. А този паметник е опасен. Така си заминаха и монументът „1300 години България” пред НДК. Мавзолеят. Тези два обекта си нямаха посолства. Но понеже Паметникът на Съветската армия си има посолство, което постоянно вдига шум – държавата гледа да „не се бута между шамарите“, обяснява той.

Според Трайков този монумент не е държавна работа, а общинска. „Държавата няма причина да се интересува от него. Но Столичната община постоянно си има проблеми с това съоръжение. То е източник на противопоставяне между хората – на емоционално ниво и в чисто физически план. Постоянно падат някакви плочи, появяват се дупки. Преди две години бе направено конструктивно обследване, което поискахме от Областната управа. Тя дори обжалва пред съда да не го прави, но съдът разпореди, че такова обследване трябва да бъде направено точно от тях”, посочи той.

Кметът на район „Средец” подчерта, че в петък официално се е обърнал с писмо към областния управител този паметник да бъде деактуван, тоест да не бъде държавна собственост, а да стане общински. „Хора от моя екип направиха едно проучване в Държавния архив. Извадихме и проверихме хиляди документи, за да докажем, че паметникът отговаря на изискванията в Закона за общинската собственост от 1996 година. А именно, че ако нещо е построено с доброволни дарения на гражданите – то е общинско. Това, което установихме е, че паметникът е построен с доброволни дарения от работнически колективи и най-различни хора“.

Според Трайков този паметник не заслужава да бъде на такова централно място в София. „Скулптурните фигури трябва  да бъдат съхранени. Това е и желанието на автора им. А какво да стане с пространството – това трябва да помислят хора с  експертиза в градоустройството и парковото планиране“.