„Това ще бъде шок“: Украйна е загубила 500 000 войници във войната досега, близо 30 000 на месец. Загубите са на 500 000 войници, убити или тежко ранени, от началото на руската специална военна операция/инвазия. Това заяви бившият главен прокурор и бивш ръководител на Министерството на вътрешните работи на Украйна Юрий Луценко в YouTube.
„Мисля, че трябва да назоват броя на загиналите украинци. Знам, че те не искат това, а и то ще бъде възприето сериозно. Да, това ще бъде шок“, каза той.
Според Луценко Украйна губи десетки хиляди бойци на месец, поради което украинските военни предлагат да се мобилизират половин милион души.
„Трябва честно да кажем, че 500-те хиляди, за които се говори сега, ако се разделят на месеци, са 30 хиляди на месец. И тогава приблизително ще разберем какво се случва на фронта“, подчерта той.
Когато през февруари 2022 г. Русия започна войната си в Украйна, американските разузнавателни служби излязоха с прибързана спекулация, според която тя ще приключи до дни.
Сега, след 23 месеца на конфликта, анализаторите твърдят – войната в Украйна ще се превърне в замразен конфликт през 2024 г. Съществува ясна прогноза, че войната или върви към внезапна капитулация на Киев, или ще продължи без краен изход.
При тези обстоятелства западните държави, особено САЩ, може да не са в състояние да продължат паричните си потоци към Украйна за неопределен период от време.
Тъй като тези западни държави вече са изправени пред икономически кризи, нарастваща безработица и множество социални проблеми. Които ще се задълбочат, ако западните лидери не сложат финансирането на Украйна на дневен ред.
Но украинският президент Володимир Зеленски няма намерение да признае реалността.
Вместо това, според The Guardian – украинците вярват, че могат да спечелят войната. А британският вестник казва: „… Въпреки това е вярно, че перспективата за някакъв решителен пробив, насочващ руските войски от украинска земя, изглежда по-далечна от всякога. Междувременно, с разразяването на поредната криза в Близкия изток, апетитът на западните столици да продължат да предоставят финансирането и оръжията, от които Киев се нуждае, само намалява“.
Представители на Пентагона твърдят, че има достатъчно боеприпаси, за да стигнат на Украйна за зимата. И че Байдън все пак може да постигне споразумение за осигуряване на парите. Като алтернатива, САЩ и Европа обмислят вместо това да използват замразените руски активи в размер на 300 млрд. долара.
Ако финансирането не бъде осигурено под някаква форма, „това ще бъде катастрофално за Украйна“, заяви военният кореспондент Шон Уокър.
„Те вече са изправени пред недостиг на всичко, от което се нуждаят.“
Володимир Зеленски посети Вашингтон по-рано през декември 2023 г. Но молбите му за повече подкрепа изглежда оставиха републиканците безразлични. Всъщност мнозинството от американските законодатели не желаят да позволят на администрацията на Байдън да изпрати допълнителни средства на Украйна.
Хироюки Акита, коментатор на Nikkei Asia, пише: „… Никой, с когото разговарях, не призова за прекратяване на огъня. Въпреки че беше ясно, че хората искат сраженията да спрат. В групово интервю за Nikkei и други новинарски медии Зеленски призна, че страната е изправена пред сериозен недостиг на оръжия. И че контраофанзивата ѝ е в застой“.
Това означава, че докато Зеленски постоянно иска парични потоци от западните държави, след като е похарчил над 75 млрд. долара – Украйна не може да постигне никакво предимство пред руските сили. Вместо това Киев вече е на ръба да загуби войната.
Междувременно, по данни на Килския институт за световна икономика, германски изследователски институт, администрацията на Байдън и Конгресът на САЩ са насочили повече от 75 млрд. щ.д. за подпомагане на Украйна. Което включва хуманитарна, финансова и военна подкрепа.
Този огромен фонд не помогна на Украйна да покаже реални признаци за спечелване на войната. Но президентът на САЩ Джо Байдън иска да изпрати допълнителен пакет от помощи в размер на 61 млрд. щатски долара. Който е задържан от Конгреса. Междувременно има твърдения за грабеж и ширеща се корупция при тази чуждестранна помощ.
Украинският президент Зеленски признава пред Асошиейтед прес, че лятната контраофанзива не е дала желаните резултати. Отчасти защото Киев не е получил необходимите оръжия от съюзниците си.
На 1 декември руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че от началото на контраофанзивата украинската армия е загубила повече от 125 000 души. И 16 000 едрогабаритни оръжия.
„Пълната мобилизация в Украйна, доставките на западни оръжия и въвеждането на стратегически резерви в бой от страна на украинското командване не промениха ситуацията на бойното поле“, заяви той.
През ноември Зеленски заяви, че Украйна се нуждае от „три победи“. Конгресът на САЩ да одобри по-нататъшна военна помощ. ЕС да продължи подкрепата си. И „открит диалог“ за присъединяването на Украйна към ЕС.
Въпросът тук е – може ли Зеленски да успее да постигне своите „три победи“?
Администрацията на Байдън вече е предоставила на Украйна помощ за сигурност в размер на над 40 млрд. щатски долара. Германия и Нидерландия също неотдавна увеличиха обещанията си за помощ за Украйна. Бъдещето на тези ангажименти обаче рискува да затъне във вътрешната политика. Тъй като предложеният от САЩ пакет от помощи в размер на 61 млрд. щ.д. е спрян от Конгреса.
Освен това войната между Израел и Хамас, която избухна на 7 октомври, оказва влияние.
През ноември 2023 г. САЩ са намалили доставките си на 155-милиметрови боеприпаси с „повече от 30%“. Това заяви пред ABC News високопоставен украински източник. Въпреки уверенията на Вашингтон, че конфликтът в Близкия изток няма да окаже влияние.
Що се отнася до европейските партньори, на предложения пакет от 50 млрд. евро от ЕС се противопоставя Унгария. Което забавя неговото одобрение. Според експерти той може да претърпи смущения и поради финансовата криза в Германия. И засилването на крайната десница в няколко европейски държави. Като например на неотдавнашните избори в Нидерландия. Наред с финансовия аспект, пречка остава и дипломатическият аспект. Не на последно място е фактът, че кандидатурата на Украйна за членство вече раздели Европейския съюз.
„Украйна по никакъв начин не е готова да преговаря за амбициите си да се присъедини към Европейския съюз“, заяви унгарският министър-председател Виктор Орбан през ноември миналата година.
В статия за Foreign Policy през 2022 г. Аманда Коукли нарече Орбан „троянският кон на Путин вътре в Европейския съюз“.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто коментира препоръката на Европейската комисия за започване на преговори за присъединяване с Киев. Той предложи Украйна да не бъде приемана в ЕС, докато не приключи въоръженият конфликт там. В противен случай има риск той да се разпространи в цяла Европа.
Междувременно румънският министър-председател Марсел Чолаку предупреди, че съюзниците от НАТО трябва твърдо да подкрепят Украйна. Или рискуват десните и популистките сили в ЕС да станат още по-силни.
Взможността за провеждане на мирни преговори между Москва и Киев е от решаващо значение. Очаква сеа, че такива преговори може и да не се проведат през 2024 г. Най-вече поради несъгласие между двете враждуващи страни.
Досега Зеленски беше изключително упорит, заявявайки, че конфликтът може да приключи, ако Русия изпълни условията на представената от него „мирна формула“. Въпреки че Москва вече изключи възможността за преговори въз основа на плана на Зеленски. Това означава, че конфликтът няма да приключи дори в близко бъдеще.
През декември руският президент Владимир Путин нареди увеличаване на числеността на руските войски с близо 170 000 души. С което числеността на армията достигна 2,2 млн. души.
Що се отнася до Украйна, според последните проучвания на общественото мнение, проведени от Рейтинговата група, една от най-големите неправителствени и независими изследователски организации в Украйна, почти половината от украинците (44%) заявяват готовност за компромиси в мирните преговори с Русия. Но приблизително същият брой (48%) са за продължаване на военните действия.
През октомври 2023 г. в интервю за Berliner Zeitung бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заявява, че Вашингтон е попречил на разрешаването на конфликта през март 2022 г. Той смята, че Вашингтон е единственият, който може да реши въпроса за уреждане на конфликта. Ето защо президентските избори в САЩ през 2024 г., в допълнение към изборите за Европейски парламент, могат да допринесат за развитието на подходите към войната и ролята на западните държави в нея.
Феноменът Чърчил
Въпреки че през пролетта на тази година в Украйна също се очаква да се проведат избори, президентът Зеленски не желае да допусне тяхното провеждане. Тъй като е силно обезпокоен от „феномена Чърчил“. Визирайки изборното поражение на успешния британски военен лидер Уинстън Чърчил през 1945 г.
Въпреки че до момента Зеленски е успял да обедини украинците за „национална борба“, той е изправен пред остра критика. Която включва необуздана корупция и разграбване на общественото богатство. От което се опасява, че към външната му борба ще се прибави и вътрешен претендент. Което може да доведе до унизителното му поражение на изборите.
При такава сложност – от недостиг на парични средства и военна техника до множество обвинения, включително в корупция, за Володимир Зеленски, следващите месеци може да продължат да бъдат все по-предизвикателни и трудни.
От друга страна,Русия продължава да изгражда важната си роля сред това, което тя нарича „световно мнозинство“. Например страните от Глобалния юг и Изтока. Което ще ѝ помогне да поддържа икономиката и военните си усилия. На фона на тази динамика възможността за мир в Украйна или за победа на президента Володимир Зеленски във войната срещу Русия до голяма степен остава недостижима.
Източник – Eurasian Times/Превод:SafeNews
Още новини четете в секция Свят.
