Ботьо Ботев е бивш началник на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията. Работил е по повечето знакови убийства в България в началото на прехода, включително и по делото „Луканов“. След пенсионирането си постъпва в дирекция „Оперативно-техническа информация“ в Министерството на вътрешните работи. Работил е и в Столичната община, в отдел „Вътрешен контрол“.

-Господин Ботев, темата за корупцията стана много актуална през последните седмици, след разкритията на кметовете от ПП на „Люлин“ и „Младост“ и общински съветници. Вие сте били шеф по сигурността в Столичната община, какъв е коментарът ви след този скандал?

-Корупция е имало, има я и ще я има. Бях дълго време в Столичната община, където направих отдел за вътрешен контрол от седем души. Първата нередност, която прехванахме, беше схемата в Столичната топлофикация. Делото по Вальо Топлото мина през мен. Тогава кмет на София беше Бойко Борисов и той застана изцяло зад мен и отдела при работата по този случай. Присъдата на Топлото беше една от първите ефективни от този калибър.

Когато сигналът по оперативен път дойде при нас, отидох при Борисов. Уточнявам, че зад него стояха почтени и честни хора, и то ръководители на „Топлофикация“. Веднага се заехме, това беше една от първите големи полицейски разработки. Работехме денонощно, като спечелихме на своя страна хора отвътре и те ни помагаха.

-С днешна дата, при тази объркана политическа ситуация у нас, възможно ли е да бъдат разкрити до дъно корупционни схеми, подобни на тази с „Топлофикация“?

-Ако се работи, могат да бъдат разкрити. Стопанските престъпления са такива, че има документация, следата стои, важното е да я откриеш, прецениш и извадиш. Не е като убийство, станало на улицата, при което търсиш в нищото нещо.

Няма да крия, че тогава спечелихме на наша страна главния счетоводител на „Топлофикация“, той почина, но беше съвестен човек. Работеше в екипа на Вальо Топлото, но негодуваше срещу случващото се. При следствието ползвахме и други хора от „Топлофикация“, които не бяха съгласни с действията на Топлото.

В моя отдел в Столичната община направихме и много други разработки. Една от тях беше свързана с „Чистота Искър“. Там нещата бяха разнищени изцяло.

-Сега казусът е подобен – кметове, които негодуват срещу натиск от страна на политическа партия. Очаквате ли да бъде осветена цялата корупционна схема?

-Не мисля, че ще бъде разнищена до дъно, защото интересите са много противоречиви, а политическото влияние голямо. Не виждам също така капацитет, който може и желае да бръкне точно там, където е скрита истината. Все пак дано успеят, хубавото е, че се намесиха разследващите органи.

„Продължаваме промяната“ са едни момчета, които дойдоха от нищото и си помислиха, че са овладели всичко в държавата. Те обаче станаха същите като много други преди тях. Това е истината, политическата конюнктура у нас е изключително изкривена.

-Вие сте човек, който се е занимавал с големите дела на България като убийството на Андрей Луканов, а и много други. Смятате ли, че държавата успя да ги разнищи докрай? Как ще обобщите картината с днешна дата?

-Говорейки за големите дела, не мога да не спомена името на Бойко Рашков, който има пряко отношение като директор на следствието, когато вървеше делото „Луканов“. На базата на своя нрав и характер той направи така, че започна да работи срещу водещите следователи по делото. Рашков провали нашата работа.

Питате ме как ще обобщя големите дела на България. Ако правим сравнение на криминогенната обстановка преди и сега, то нямат нищо общо. Нещата се овладяха и са под контрол в момента. Въпреки че пак се намесват интереси, но вече я няма онази престъпност, която беше в критичния период на прехода.

-Е, през последните години имаме показни убийства като това на Алексей Петров, на Нотариуса….

-Да, има го това, но конкретно Трактора си беше заложен като проблем от миналото. Още при излизането си от отряда на баретите Алексей Петров поиска среща с мен. Разказа ми концепциите си.

-Какви концепции?

-За бизнес. Обясняваше ми какво ще правят с бивши барети, опипваше почвата. Аз тогава бях началник на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията. За мен неговото убийство не е политическо, а интереси, които се преплитаха с престъпния бизнес и той беше фигура там. Алексей се опитваше и влезе в политиката, но дори и с тази си дейност пречеше на онези, с които беше противник.

-Кои са тези хора? Ще се стигне ли някога до разкриването на убиеца на Алексей Петров според вас?

-Аз говоря за интереси в престъпните среди. При Алексей имаше три опита за убийство. Не знам дали помните, но първият опит за покушение срещу него пред басейна „Спартак“ беше много добре подготвен. Знаете ли кой беше отишъл преди мен на местопрестъплението? Тогавашният главен прокурор Никола Филчев.

Едно ще кажа, нищо няма да бъде разкрито за Алексей Петров. Това е сериозно подготвено убийство и тук няма капацитет да се работи по него. Искам да попитам – къде е ролята на Първи отдел, на който аз бях началник? Няма я.

-А може ли да се каже, че по делото за убийството Луканов всичко е разкрито и се знае?

-Това дело е не само мой дразнител, а и на цяла България. Не се убива всеки ден премиер на една държава. Запознат съм с различни случаи в почти цяла Западна Европа и мога да кажа, че такъв криминален случай като този с Луканов няма.

Тук ще отворя скоба с убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам. Там беше ясно – един „случаен“ колоездач вижда убийството, тръгва след убиеца, преследва го 4–5 километра и вижда къде хвърля дрехите и оръжието. Всичко това беше подадено на техните служби и килърът бе задържан. Този случай и връзката с България се разплете, след като отидохме там. Ние стигнахме до Йоско от Сливен, който заминава сутринта за Амстердам, създава организацията и ръководи убийството на Самоковеца.

Но да се върнем на убийството на Луканов, което е престъпление срещу държавната и съдебната система на България. Гилзите от пистолета, с който е разстрелян, показват, че оръжието е използвано при убийството на украински гражданин с „престъпни наклонности“ – Сергей Шанин. Той беше убит на 6 април същата година, когато беше разстрелян и Луканов. Убийството на Шанин е свързано с противоречията в мощна украинска престъпна групировка. В България се укривал синът на боса на тази престъпна група – Костя Грек. Впоследствие се установи, че Шанин го е отвлякъл за откуп. 20 дни след похищението Грек е освободен. В хода на цялостната работа на разследването излязоха още 4 убийства. С помощта на съвместна специализирана операция с Турция бяха заловени членове на Ровненската група, които имат отношение към убийството на Шанин. Работихме на много високо ниво с турските служби 4–5 месеца. Почти всяка събота се срещахме, като целта беше да излъжем хората от Ровненската група да отидат в Турция. Имаше човек, който комуникираше с тях за една сделка за 4 милиона марки, като турски бизнесмен искаше да направи туристическо селище в Сочи. Шефът на групата и негов телохранител отидоха в Истанбул. Сделката наужким се осъществи и когато те си тръгват, минават през България с фалшиви паспорти, задържат ги и групата на БОП-а ги закарва в къщата в Копривщица. Твърдението, че вилата на МВР, където бяха разпитвани подсъдимите по делото „Луканов“ Юрий Ленев, Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Александър Василев, е „къща на ужасите“ и са измъчвани, е несъстоятелно. Решението да се проведат следствените действия със задържаните във вилата беше взето от оперативния щаб, който се занимава със случая. Аз съм бил организатор на цялата операция в тази прословута къща, за която се твърди, че е извършвано насилие. Добре, ако е така, защо срещу мен не се заведе дело и не се разследва? Всички разпити са документирани, всичко се знае.

Както и да е, разпитите на задържаните от Турция приключиха и на сутринта ми се обажда тогавашният главен секретар на МВР Божидар Попов. Отивам при него и той ми казва, че му е звънял главният редактор на „Труд“ Тошо Тошев да му съобщи, че Анна Заркова е получила информация, че сме разкрили убийството на Луканов. Изпаднах в шах. Божидар Попов ми каза да отида при Тошев, за да махнат от текста нещата, които биха попречи на следствието. Реално обаче всичко от написаното щеше да попречи, защото аз бях направил Кичатов приятел, цяла година работих с него.

Отивам при Тошо Тошев, викнахме Заркова. Казах им, че ще стане срив в цялата ни работа, по която ровим години. На Анна казах, че това не са убийците на Луканов. Това ме накара екстремно да пристъпим към задържането на Кичатов. На никого не съм показвал, но ето саморъчно написаните показания на Алексей Кичатов по Лукановото дело. След това той призна и за Шанин, както и за убийството на шефа на групата им Потепкин.

-Възможно ли е с днешна дата подобно политическо убийство?

-Не, би било абсурдно.

Източник: filternews