Топ експерт взриви! Ето кое може да препъне България към членство в еврозоната
Крие ли се истинската инфлация, за да може държавата ни да бъде приета в еврозоната е основният въпрос, който си задава не само обществото, но и анализаторите
Експертът по финанси и икономика Стефчо Станев направи нов впечатляващ анализ относно ситуацията в България в контекста на вероятното членство в еврозоната и смяната на лева с евро.
Анализаторът, известен с преобладаващо безпристрастните си постове очертава основните акценти от доклада на Европейската централна банка за България, част от които са особено притеснителни. Ето какво пише Станев в най-новия си коментар във Фейсбук отпреди час.
SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса:
Франкфуртският сигнал: формално готови, структурно уязвими – дисекция на доклада:
Инфлацията – зад съмнително ниската инфлация, достатъчна за покриване на критерия, стоят редица проблеми обуславящи покачване на цените в бъдеще:
Имаме надценен имотен пазар – с бърз ръст на жилищните цени и кредити, което носи риск от имотен балон.
Отрицателни реални лихви – т.е. ипотечните кредити остават „евтини“ спрямо инфлацията, което подхранва още повече ръста на цените.
Недостиг на работна ръка – заради демографски срив: ниска раждаемост и бързо застаряване.
Разходите за труд растат по-бързо от производителността – това пречи на конкурентоспособността и подхранва инфлацията.
Бюджет и дълг – бордът действа като добре смазана машина
ЕЦБ признава, че продължителният валутен борд е позволил на България ефикасно да управлява дълга си. Премахването на този механизъм без реална компенсация с институционална и икономическа зрялост крие сериозни рискове
Дългосрочен лихвен процент – покрит само формално
Критерият е изпълнен, защото измерването му се базира на държавна облигация, която не се търгува от януари 2024 г. – поради свръхликвидност в банковата система. Това прави критерия непредставителен и статистически кух.
Същевременно ЕЦБ отбелязва липсата на развит капиталов пазар и зависимостта от банките, което води до ограничен капацитет за икономическо приспособяване в еврозоната.
Допълнителни проблеми, които докладът не подминава
Слаби институции, корупция и правна несигурност
– ЕЦБ директно подчертава, че качеството на институциите остава сериозен проблем.
– Това ерозира не само доверието, но и способността за реакция при кризи.
Борба с прането на пари – в сивия списък на FATF
– През октомври 2023 г. България бе поставена под засилено наблюдение от FATF.
– До момента няма пълен напредък по изпълнението на националния план.
Докладът оставя достатъчно вратички за отлагане на политическото решение за присъединяване към еврозоната, което би било мъдра стъпка с оглед обществените нагласи, институционалния натиск, състоянието на икономиката и липсата на устойчиво изпълнение на критериите.
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
В друг пост от събота Станев разкрива още ключови аспекти, ако България приеме еврото и се откаже от лева, влизайки в еврозоната:
SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса:
„Ще седнем на масата и ще участваме във вземането на решения“… ама друг път.
Това е любимата ми опорка за присъединяването на България към еврозоната. Звучи внушително. Но реалността е съвсем друга.
1. Управителят на БНБ няма да представлява България.
Съдът на ЕС (дело C‑3/20, § 43) е пределно ясен:
„Управител на национална централна банка НЕ може да се счита за представител на държава членка, когато изпълнява задълженията си в Съвета на ЕЦБ.“
Причината: персонална независимост съгласно член 130 от ДФЕС и член 7 от Протокола за Устава на ЕЦБ, управителите на националните централни банки нямат право да искат или да приемат указания от правителствата си.
2. Тежестта на БНБ е почти символична:
В около 30% от случаите, когато ЕЦБ взима решения, БНБ изобщо няма да участва – поради ротацията на гласовете.
А когато се стигне до важно гласуване с квалифицирано мнозинство – гласът на България тежи едва 0,9%, колкото ще е участието ѝ в капитала на ЕЦБ.
3. ЕЦБ не публикува кой как е гласувал.
Ако някой ден влезем в еврозоната, бих питал след всяка среща на Управителния съвет на ЕЦБ:
„Как гласува българският представител? Как точно защити българския интерес?“
(Съвет: не се напрягайте да търсите отговора.)
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews