В съботата след Сирни заговезни е Тодоровден. Той спада към т.нар. подвижни християнски празници и тази година се пада на 8 март.

Почитането на Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.

Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара.

Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят пшеница с мед“. Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.

От благодарност Църквата празнува светеца в събота на първата седмица на Великия пост.

Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

В някои краища на България на този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква.

Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В други райони се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост.

Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

В Родопската област е известен обичаят Бекане.

След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.