Това беше може би най-тихата победа на Украйна над най-стария и най-близък съюзник на Русия. Украинският президент Володимир Зеленски призова съседен Беларус да затвори четири инсталирани от Москва ретранслаторни станции, които помагат за насочването на руски атаки с дронове срещу Украйна.
Границата между Украйна и Беларус се простира на 1084 км, предимно през блата и най-големите и гъсти гори в Европа. Станциите – първоначално кули за клетъчна комуникация, предават сигнали на руски оператори на дронове и позволяват на техните безпилотни летателни апарати да обменят информация помежду си и да летят дълбоко в Западна Украйна, която разполага с малко прехващачи на дронове и системи за противовъздушна отбрана, доставени от НАТО.
„Ретранслаторите наистина „направиха сигнала по-силен“ и руските атаки „по-прецизни“,коментира Андрий Пронин, един от пионерите на войната с дронове в Украйна.
На 19 юни Зеленски заяви, че беларуският президент Александър Лукашенко е позволил на Русия да използва оборудване, което коригира огъня по украински цивилни. И тогава той отправи ултиматум, който отразява новооткритата увереност на Киев.
„Мисля, че една седмица ще е достатъчна за Лукашенко, за да премахне станциите. Ако той не го направи, ние ще го направим“, каза Зеленски.
Куче, което лахе, не хапе
Със своите тежки бомбардировачи, дронове и ракети, Киев е способен да удари Беларус – страна с размери около една трета от Украйна, чиито системи за противовъздушна отбрана са твърде остарели, за да отблъскват ефективно атаки с дронове.
Командирът на украинските сили за дронове е далеч по-малко дипломатичен от Зеленски.
„Куче, което лае, не хапе“, написа Робърт Брауди във Facebook, визирайки Лукашенко.
Той добави:
„Първите 500 цели в Беларус са маркирани. Безплатен и много практичен съвет – махайте се от погледа на Украйна“.
Александър Лукашенко, бивш управител на колхоза, който се превърна в един от най-дълго управляващите лидери в света и ръководи нацията си с 10 милиона души от 1994 г. насам, намекна, че може да отмъсти, като атакува Чернобилската атомна електроцентрала.
Мястото на най-голямата ядрена катастрофа в света се намира в гориста, оградена зона, до границата с Беларус – и на по-малко от 100 км северно от Киев.
„Имаме една цел, сериозна, с точни координати и съвсем недалеч от Беларус“, каза Лукашенко в телевизионно обръщение.
Но до четвъртък той тихомълком беше изключил релетата.
„Дали са били демонтирани или не, честно казано не знам. Но работим по въпроса. Факт е, че релетата засега не работят“, каза Зеленски.
Последният руски дрон е преминал беларуско-украинската граница миналата неделя, съобщи Flagstock, независимо беларуско издание.
Лукашенко обясни спирането на дейността като миротворческа стъпка и се опита да увери Кремъл, че винаги е на негова страна.
„Казах на украинските преговарящи директно: „Момчета, идете и кажете на вашия президент, че ако смята, че може да говори с нас по този начин и да ни принуди да влезем във войната, тогава трябва да разбере, че качеството на войната ще се промени за момент. Това ще бъде абсолютно различна война. Нашата позиция е за мир. Но във всяка ситуация ние ще бъдем до Русия“, заяви Лукашенко.
Според роден в Беларус, живеещ в Киев анализатор, ултиматумът на Зеленски е проработил.
„Украйна умишлено завишава залога си в диалога с Беларус“, посочи Игор Тишкевич.
Освен че премахва непосредствената заплаха от атаки с дронове, това може да предвещава отделна посока в преговорите на Украйна с Беларус. Преговорите могат да помогнат на Лукашенко да изкара Беларус от дипломатическата и икономическа изолация от Запада и да балансира влиянието на Русия.
Лукашенко е един от членовете на Съвета за мир на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, който може да играе роля във възстановяването на следвоенна Украйна. Но Киев ще има свой собствен списък с изисквания, преди да позволи на беларуските компании да участват във възстановяването и да допусне обратно вноса на беларуски стоки като бензин, хранителни продукти и строителни материали.
Спирането насистемите е опитът на Лукашенко да намери непряк компромис с Киев, смята Володимир Фесенко, ръководител на базирания в Киев мозъчен тръст „Пента“.
„Това е отстъпка на ултиматума на Зеленски, но не е публична, не е официална“, посочи анализаторът.
Москва може да бъде разочарована от отстъпката на Лукашенко, но досега не е коментирала това.
„Русия несъмнено е разчела действията на Лукашенко като проява на слабост“, заяви Фесенко.
Според него обаче Русия не е готова да му помогне, включително защото не разполага с военни ресурси.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече ултиматума на Зеленски „абсолютно агресивен“ и добави, че руският президент Владимир Путин „скоро“ ще го обсъди с Лукашенко. Ден по-късно Лукашенко пътува до Москва, за да се срещне с Путин. Кремъл не проведе пресконференция и не публикува никаква информация за срещата им.
Москва призовава Беларус да участва във войната от самото ѝ начало, но Лукашенко многократно отказваше, като същевременно успяваше да поиска повече политически и икономически отстъпки от Русия.
В края на май той и Путин председателстваха съвместни военни учения, които „репетираха“ използването на руските ядрени оръжия. Като част от ученията, Москва достави на Минск модифицирани изтребители Су-25, балистични ракети „Искандер-М“ и ядрени оръжия, за които се съобщава, че се съхраняват на по-малко от 200 км северно от украинската граница.
Беларуска промяна на фона на нарастващите проблеми на Русия на фронтовата линия
Промяната на тона на Лукашенко е знак за успеха на Киев в забавянето на офанзивата на Москва и унищожаването на нефтени терминали, рафинерии, складове за гориво и маршрути за доставки в Русия и окупираните украински региони.
„Значимото е, че сега Украйна действа от позицията на силата и Лукашенко трябва да се съобразява с това“, посочи Фесенко.
Украински дронове, например, биха могли в рамките на часове да убият златната му кокошка – нефтопреработвателните заводи в Мозир и Новополоцк. Построени в последните дни на Съветския съюз, те преработват руски суров петрол на ниски цени – а Лукашенко продава продукцията си в Източна Европа и Русия.
Доставките на гориво станаха жизненоважни за Москва през последните седмици, тъй като всеки руски регион изпитва недостиг на бензин след атаките с украински дронове.
Източноевропейските държави отдавна са уморени от политическите авантюри на Лукашенко. През 2021 г. той позволи на хиляди бежанци и мигранти, предимно от Близкия изток и Северна Африка, да пристигнат в Беларус и да преминат в Полша и Литва – ход, който беше широко възприет като отговор на западните санкции.
На 22 юни Европейската комисия заяви, че ултиматумът на Зеленски потвърждава правото на Украйна на самозащита.
Al Jazeera/превод: SafeNews
