Европа навлиза в период на все по-сериозно финансово напрежение, сравнимо с финансова буря, а ефектите вече започват да се усещат и у нас. Войните в Украйна и Иран, високите цени и растящите бюджетни дефицити поставят Европейската централна банка пред труден избор – а именно дали да пристъпи към ново повишаване на основните лихви, за да овладее инфлацията.

Според икономиста и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов подобен ход е напълно вероятен – и България няма да остане встрани от последиците.

„Твърде вероятно е ЕЦБ да вземе решение за леко увеличение на основните лихви в еврозоната, което ще окаже влияние и на България, за да може да се намали темпът на инфлацията“, заяви той пред БНР.

Инфлацията вече удря всичко

По думите на Гълъбинов ръстът на цените е напълно логичен на фона на глобалните конфликти и сътресенията на енергийните пазари.

„Как няма да се вдигнат цените? Те се увеличиха в цял свят – от енергоносителите до най-малката стока и услуга“, коментира икономистът.

Според него именно това е причината и България да се насочи към по-висок бюджетен дефицит през тази година.

По различни прогнози дефицитът може да достигне между 3,5% и 4,1% от БВП.

Гълъбинов обаче смята, че ситуацията не е драматична на фона на други европейски държави.

„Румъния вече две години е с дефицит над 6%, а Франция също изпитва сериозни трудности да остане под ограничението от 3%“, подчерта той.

Най-тежките решения идват през есента

Според икономиста ключовият момент за България тепърва предстои – с изработването на Бюджет 2027 и тригодишната бюджетна рамка до 2030 г.

Той смята, че тогава ще трябва да се вземат болезнени решения, свързани с:

съкращения;
оптимизации;
административни реформи;
ограничаване на държавните разходи.

„Трябва да се позатегне кранчето на административните разходи“, предупреди Гълъбинов.

Той даде за пример и нуждата от преглед на социалната и пенсионната система, особено в частта с инвалидните пенсии.

Процедурата по свръхдефицит може да се окаже полезна

Гълъбинов обясни, че наблюдението от страна на ЕК и ЕЦБ не означава автоматично санкции, а по-скоро активен контрол върху начина, по който държавата планира бъдещите си бюджети.

„Когато една държава не предприема никакви мерки и не се вслушва в препоръките, тогава може да се стигне до санкции и глоби от 20-30 млн. евро. Но това е крайният вариант“, поясни той.

Според него процесът може дори да бъде полезен за България, защото ще принуди властта да направи отлаганите от години реформи.

България вече има предимство в еврозоната

Икономистът подчерта и положителната страна от присъединяването към еврозоната – възможността България да разчита директно на политиката на Европейската централна банка за ценова стабилност. Освен това страната вече разполага и с по-голяма свобода по отношение на фискалния резерв.

„Имаме фискален резерв, който вече няма нужда да крепи курса лев-евро. Поне 2 млрд. евро от него могат да бъдат използвани от държавата през следващите месеци, за да се намали нуждата от нов дълг“, обясни Гълъбинов.

На този фон икономическите сигнали от Европа стават все по-тревожни, а България навлиза в период, в който всяко бюджетно решение може да има дългосрочни последици – както за цените, така и за стандарта на живот.

Източник: БНР