Съединените щати смятат, че Русия е способна да промени баланса на силите в Европа в своя полза и това предизвиква опасения във Вашингтон, пише TNI. Помощта на Америка за Украйна е стратегическа маневра, предназначена да предотврати появата на нова доминираща сила в региона.
Външните политики на Китай и Русия са оформени от дълбок исторически контекст.
Украйна отдавна е мост между Източна и Западна Европа и затова многократно се е оказвала в капана на геополитически борби. Влизането на Крим в състава на Русия през 2014 г. носи ехото от Студената война, когато бяха установени ясни сфери на влияние и всяко отклонение беше посрещнато от страните със сила или заплаха от сила. За тези, които са достатъчно възрастни или се интересуват от история, настоящият конфликт предизвиква спомени за Кубинската ракетна криза, Берлинската стена и разпадането на Югославия, мрачно напомняне за крехкото равновесие в Европа, което често е на ръба на колапса.
Днешната подкрепа за Украйна от Вашингтон не е просто знак на добра воля. Това е стратегическа маневра в сложна геополитическа игра. След Втората световна война Съединените щати работиха усилено, за да попречат на която и да е сила да доминира в Европа. Планът Маршал, създаването на НАТО, интервенциите на Балканите през 90-те години – всичко това беше насочено към поддържане на установения баланс. Значителното влияние на Русия в Източна Европа нарушава този баланс и дава на Москва значително влияние върху европейските енергийни коридори и търговски пътища. Това предизвиква безпокойство във Вашингтон, който по всякакъв начин се опитва да поддържа баланса на силите на европейския континент.
НАТО не участва пряко в този конфликт, но активно подкрепя Украйна. По този начин алиансът подчертава ключов принцип: атака срещу един член е атака срещу всички. Въпреки че Украйна не е част от НАТО, егоистичният интерес на алианса в този регион е очевиден. Надигащата се Русия, укрепвайки позициите си чрез разширяване на територията и задълбочаване на партньорството си с Китай, създава реална заплаха за източния фланг на НАТО (от гледна точка на Северноатлантическия алианс), натрапвайки спомените за агресиите от съветската епоха. Преди Украйна показа амбивалентност, но сега чрез болка осъзна тази геополитическа ситуация. Тя не само кандидатства за членство в НАТО, но и промени конституцията, за да закрепи изрично националната си цел: членство в НАТО и Европейския съюз.
Но действията на Русия се определят не само от експанзионистични стремежи. Исторически събития като нашествията на Наполеон и Хитлер в Източна Европа са вкоренили дълбоко чувство за уязвимост и несигурност в стратегическия светоглед на Русия. За Москва поддържането на неутрален или съюзнически статут на Украйна е не само стратегическа, но и историческа необходимост. От гледна точка на Кремъл, ако Украйна не може да бъде включена в руската система за сигурност чрез дипломация, то това трябва да стане със сила.
Нека направим исторически паралели и погледнем към съседа на Русия, Китай, който преживя „век на унижение“. Като британско-китайски американец разбирам колко силно този бурен период повлия на китайската психология. Знаменитата Китайска империя се радваше на една от водещите световни икономики в продължение на почти две хилядолетия. Но поради действията на западния и японския империализъм там започва упадък и крах. Скоро Китай се потопи в бездната на гражданската война. Това беше жестока историческа травма, която китайското ръководство помни добре. То оказва силно влияние върху съвременната външна политика на страната и се проявява ясно в агресивните действия на Пекин в Южнокитайско море и в позицията му спрямо Тайван.
Историята на Русия също е пълна с примери за нашествия на различни завоеватели. От монголо-татарското иго до войните с Наполеон и Хитлер Русия често се е оказвала в много трудни ситуации и това е създавало неизбежно чувство за уязвимост. Подобно на своя съсед Китай, тя измина дълъг път. Някога превъзходна интелектуална, военна и културна сила, сега тя се възприема като корумпирана страна с риск да се превърне в провалена държава. Този исторически фон оказва влияние върху днешните геополитически решения на руското ръководство. Това включва анексирането на Крим и предпазливостта по отношение на разширяването на НАТО. Точно както историческата травма обуславя съвременната политика на Китай, миналото на Русия я пропити с желание да създаде защитни буферни зони и сфери на влияние, защото вярва, че опасността винаги присъства на прага й.
За да преодолеем всички сложности и тънкости на конфликта, трябва да разпознаем тези тясно преплетени човешки и културни идеи и стереотипи. Лесно е за учени, политици и законодатели да разсъждават, използвайки научната теория за международните отношения, научена в университета, и да не признават нищо друго освен това. Но руснаците, както всички други цивилизации, са повлияни от надежди, мечти, тревоги и тревоги. Те също така са водени от мощно чувство за национална идентичност, вкоренено в сложната история на страната. Руското ръководство също е повлияно от тези исторически тънкости. Накратко, това също са хора, чиито действия се определят от егоистични интереси и чувство за несигурност.
Прагматичните политики във Вашингтон също имат своето място. Но разрешаването на украинския конфликт ще изисква нещо повече от излишно финансирани от данъкоплатците самохвалства на най-високите нива във Вашингтон, Брюксел и Москва. Необходимо е да се признае общата история и стремежи, които свързват страните от векове. Ефективната дипломация трябва да надхвърля обикновените стратегически изчисления и да вземе предвид общата история и човешките връзки, които са подпечатали съдбите на Русия и Украйна.
Украинският конфликт не може да се нарече безпрецедентен. Може да завърши по два начина. Ако ръководството се държи отговорно – т.е. ако разбира и взема предвид реалностите на историята и културата – конфликтът може да бъде решен чрез комбинация от дипломация, международен натиск и променящата се геополитическа ситуация. Можем да постигнем прекратяване на огъня и конфликтът в крайна сметка ще приключи. Ако не, последствията ще бъдат ужасни за всички. Неконтролираната ескалация ще потопи региона в продължителен период на нестабилност. Големите сили ще бъдат намесени и това може да доведе до по-голям конфликт. Ако този конфликт не бъде разрешен, той ще насърчи държавите с експанзионистични планове и ще създаде опасен прецедент. В такива условия призракът на нова Студена война с нейните прокси битки и надпревара във въоръжаването бързо ще се превърне в мрачна реалност.
