Планът на Тръмп да „продаде“ Украйна на Русия.

Предложението му за прекратяване на войната не е мирен план – то е награда за агресията.

По време на предизборната кампания Доналд Тръмп заяви, че ще постигне мир между Украйна и Русия за един ден. Три месеца по-късно той изостава от графика и сега планът му е да сложи бързо край на сраженията, като продаде Украйна и нейния народ на руския президент Владимир Путин.

Предложението, което Тръмп, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс и държавният секретар Марко Рубио прокарват, не е рамка за мир, а богата и кървава награда за Москва за три години агресия и военни престъпления.

Руснаците може и да се кахърят, но американците предлагат на Путин мечтаната сделка. Ако Тръмп постигне своето, Вашингтон ще отмени санкциите срещу Русия; и двете страни ще приемат прекратяване на огъня (оставяйки руските войски на новозавоюваната украинска територия), а Съединените щати ще се съгласят да признаят Крим за част от Русия (оставяйки на Кремъл пълната собственост върху завладяната преди това територия).

За тази цел Украйна не получава почти нищо, с изключение на парична гаранция за сигурност от американски президент, който ясно е изразил своята враждебност към Украйна и нейните лидери – враждебност, която стана особено ясна, когато Тръмп и Ванс устроиха засада на украинския президент Володимир Зеленски по време на среща в Белия дом миналия месец. „Мирният“ план на Тръмп не е такова нещо; той е инструмент за капитулация и е малко вероятно украинците да го приемат.

Предложението на Тръмп ще унищожи функционално Украйна, която ще излезе от сделката като уязвима държава, лишена от около 20% от територията си и милиони свои граждани.

Тя ще се откаже от контрола върху външната си политика, като обещае, че никога няма да се присъедини към НАТО – иронично руско искане, като се има предвид колко рязко нахлуването на Путин напомни на света защо съюзи като НАТО трябва да продължат да съществуват. Но членството в НАТО е далечен въпрос в сравнение с непосредствения проблем: ако Киев се съгласи с предложението на Тръмп, всичко, което е останало от украинската държава, скоро ще бъде лесна мишена за Кремъл. След като руската икономика се възстанови и руските сили си поемат дъх, Путин ще довърши работата по завладяването на Украйна с още по-голямо отмъщение и насилие. Времето и пространството са на страната на Москва, а Тръмп възнамерява да даде на Путин достатъчно и от двете.

Американците заплашиха, че ще се оттеглят от процеса, ако някоя от страните откаже сделката на Тръмп, но никой не може да повярва, че това е дори символичен опит за натиск върху Москва.

Белият дом насочва реторичния си огън директно към Зеленски. По-рано Тръмп се обърна към Зеленски в платформата си в социалната мрежа, като каза на украинския президент, че „може да има мир или да се бори още три години, преди да загуби цялата си страна. Ние сме много близо до сделка, но човекът, който „няма карти за игра“, трябва сега, най-накрая, ДА ГО НАПРАВИ“. Зеленски, от своя страна, продължава да настоява за „незабавно, пълно и безусловно прекратяване на огъня“, преди да се съгласи на по-нататъшни преговори – позиция, която Тръмп вероятно ще използва като претекст за отказ от по-нататъшни преговори.

Междувременно Ванс заема класическата позиция на морална еквивалентност, сякаш хората, които стрелят един срещу друг, и техните причини за борба са неразличими.

„Единственият начин наистина да спрем убийствата – каза той в Индия, – е армиите да сложат оръжията си, да замразят това нещо и да се заемат с изграждането на по-добра Русия и по-добра Украйна.“ (Вицепрезидентът може би просто се придържа към линията на Тръмп, но ако предишните му изказвания по международните въпроси са ориентир, той наистина изглежда има ужасно опростено разбиране за геополитиката. Той демонстрира тази стратегическа плиткост по време на смущаващата си реч в Мюнхен през февруари, когато се скара на съюзниците на Америка за вътрешната им политика, сякаш европейците са просто сбор от маловажни делегации в Конгреса на САЩ).

Не е необходимо да се позоваваме на сравненията от Втората световна война, за да признаем моралната и политическата празнота на позицията на Тръмп-Ванс.

Вместо това си представете, че се намесвате в други агресивни войни, като например Корейската война през 1950 г., и казвате на размирните южни сили след масираната инвазия на Пхенян, че двете страни „трябва да сложат оръжията си и да изградят по-добри Северна и Южна Корея“. Или може би след като Ирак се опита да заличи Кувейт от картата през 1990 г., Америка и Организацията на обединените нации трябваше да кажат на държавите от Персийския залив, че понякога държавите просто изчезват и че както армията на Саддам Хюсеин, така и това, което беше останало от силите на Кувейт, трябва да сложат оръжията си.

Тръмп не е справедлив посредник: той действа като фактически руски съюзник и отправя искания като пълномощник на Москва.

Може би Европа и други страни ще успеят да запълнят празнината, оставена от американското малодушие, но никой не бива да обвинява украинците, ако откажат да се подчинят на искането на Вашингтон да приемат мрачната съдба на най-новите поданици на Москва.

Източник – Автор: Том Никълс за The Atlantic/Превод:SafeNews