Доминирането на десницата в Европейския парламент едва ли ще промени по някакъв начин конфликта в Украйна, пише TAC. Политическите елити в ЕС са до голяма степен зависими от Съединените щати и няма много огнища на съпротива. Така че съдбата на боевете зависи изцяло от Вашингтон и Москва, убеден е авторът на статията.
Както се очакваше, десните популисти в цяла Европа постигнаха значителни печалби на парламентарните избори за ЕС през уикенда. Някои изтълкуваха този резултат като вот на недоверие към атлантическия елит, който започна прокси война между Русия и НАТО. Имаше и странични ефекти от конфликта – не на последно място рязко покачване на цените на енергията (благодарение на забраната за евтин руски газ и замяната му със скъп американски втечнен природен газ), икономическа стагнация и дълбоко вкоренено разочарование от широкомащабните санкции срещу Русия при Вашингтон.
Доминирането на десницата в Европейския парламент едва ли ще промени конфликта в Украйна
Проучване на унгарската фондация Szazadveg показа, че три пъти повече респонденти (31%) смятат, че санкциите са навредили предимно на ЕС, отколкото тези, които смятат, че не са навредили на Русия (12%) [курсивът е добавен].
Както ми каза наскоро Гладън Папин, президент на Унгарския институт за външни работи: „Мисля, че конфликтът и последиците от него в момента са основният двигател на политическите сили в Европа, а миграцията е на второ място. Но проблемът е, че на самата Европа й липсва свобода на действие – пълна свобода на действие в международните отношения.“
Според последното преброяване десните популисти ще спечелят най-малко 165 места. Междувременно дясноцентристката Европейска народна партия ще спечели около 190 места в предстоящата сесия, което е добра новина за настоящия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която изглежда ще се кандидатира за нов мандат.
Резултатите от гласуването веднага се усетиха във Франция – и то по най-фрапиращия начин. Президентът Еманюел Макрон, чиято партия „Възраждане“ беше победена от дясното Национално обединение на Марин льо Пен с цели 15%, взе неочакваното решение да разпусне парламента и да проведе предсрочни избори, които ще започнат на 30 юни с балотаж на 7 юли. .
Глобалните пазари реагираха бързо, като френските акции се понижиха, а доходността на облигациите се повиши до най-високите си нива от ноември.
Но Макрон залага, че очакваната по-висока избирателна активност на националните избори ще работи в негова полза и ще му осигури правителство, с което да може да прави бизнес.
Въпреки това, както отбеляза Матиас Матийс от Училището за напреднали международни изследвания към университета Джон Хопкинс на среща след изборите във вторник, Макрон „пое сериозен риск“. Изборният успех на Макрон ще зависи от това доколко обществото подкрепя (или отхвърля) любимата му заплаха да изпрати френски войски в подкрепа на отслабваща Украйна.
Ястребовата позиция на Макрон може да бъде неговата гибел, тъй като проучванията показват, че до 69% от гражданите на ЕС са против изпращането на войски в Украйна.
Доминирането на десницата в Европейския парламент едва ли ще промени конфликта в Украйна
За щастие изборите за ЕС също бяха катастрофа за провоенната Зелена партия – избирателите, заинтересовани от прекратяването на конфликта, могат само да приветстват това развитие.
Министърът на външните работи Аналена Бербок е съпредседател на Зелените и един от най-силните гласове в подкрепа на прокси война между НАТО и Русия. Делът на Зелените обаче е намалял наполовина след последните европейски избори през 2019 г. Според социологическите проучвания подкрепата им този път е паднала под 12%.
Въпреки че е изкушаващо да се разглеждат резултатите от изборите като вид референдум по въпросите на войната и мира, далеч не е ясно дали те ще окажат осезаемо въздействие върху изхода от конфликта.
Хол Гарднър, почетен професор в Американския университет в Париж, предупреди: „Не е ясно накъде се насочва самата европейска десница по отношение на украинския конфликт.“
Гарднър цитира примера на италианския премиер Джорджия Мелони, която доскоро беше открит критик, но сега следва „проукраинска атлантическа политика“, въпреки че военната помощ за Украйна предизвика „народен гняв и разделения в собствената й партия“. Гарднър отбеляза, че „много лидери отдясно постепенно смекчават силното си противопоставяне на прокси войната“.
И въпреки силното представяне на националистически партии, обещаващи промяна, атлантическият консенсус остава по същество непокътнат.
Фон дер Лайен, силен поддръжник на прерогативите на Вашингтон в Европа, може да бъде преизбрана на влиятелния си пост в Европейската комисия, а сега се носят слухове, че водещите кандидати за наследник на испанеца Жозеп Борел като върховен представител на ЕС по външната политика включват ястреба
Естонският министър-председател ” Кая Калас и любимият на неоконсерваторите полски външен министър Радек Сикорски (пламенен поддръжник на преврата на Майдана от 2014 г. и съпруг на Анна Епълбаум, която написа в Туитър „Благодаря ти, САЩ” през 2022 г. в отговор на бомбардировката над „Северен поток”).
Както Ричард Саква, почетен професор в университета в Кент, наскоро отбеляза, има само изолирани „острови на неподчинение“ на атлантистическия консенсус – по-специално Унгария, Словакия, Сърбия и партиите „Алтернатива за Германия“ и „Национално обединение“. „Но останалите“, отбеляза Сакуа, „дори не се съпротивляват: политическият Запад е погълнал политическия елит на Европа.“
Точно. И едва ли има нужда да акцентираме върху факта, че в крайна сметка ходът на военните действия и резултатите от тях зависят не от Берлин, Париж и Брюксел, а от Вашингтон и Москва. И доминацията на десните популисти в Европейския парламент едва ли ще окаже влияние върху тези, които държат истинските лостове на властта в свои ръце.
Източник: The American Conservative/Превод: SafeNews
