Задължително е оздравяване на публичните финанси, защото влизаме в една по-сериозна глобална криза. Това каза бившият министър на икономиката и член на СИНПИ Даниела Везиева.

Българската и европейската икономика се намират на прага на нов, по-сериозен етап. а предупрежденията вече звучат все по-рязко

Според бившия министър на икономиката и член на СИНПИ Даниела Везиева основният извод е ясен: публичните финанси трябва спешно да бъдат стабилизирани, защото светът навлиза в глобална икономическа криза, която няма да подмине и Европа.

Тя се позовава на последния доклад на World Bank, който очертава тревожна картина за бъдещето.

„Прогнозите показват рязко увеличение на цените в ключови сектори – енергията може да поскъпне с около 24%, суровините с 16%, а торовете – с цели 37%. В същото време инфлацията се очаква да остане висока – между 5,1% и 5,8%. „

Тези числа, по думите на Везиева, са сигнал, че икономическият натиск тепърва ще се засилва.

На този фон Европейската централна банка също наблюдава ситуацията с повишено внимание

European Central Bank е заявила, че ще следи развитието на процесите и не изключва промяна в лихвената политика, ако сътресенията в икономиката се задълбочат. Това означава потенциално по-скъпи кредити и още по-силен натиск върху бизнеса и домакинствата.

Везиева предупреждава, че комбинацията от тези фактори може да доведе до сериозно забавяне на икономическия растеж в цяла Европа. Според нея именно затова е необходимо бъдещото управление да заложи на дългосрочна и предвидима макроикономическа политика, с хоризонт поне от пет до шест години. Бизнесът, подчертава тя, има нужда най-вече от стабилност, а не от краткосрочни и хаотични решения.

Тя настоява и за строга фискална дисциплина, като разделя необходимите мерки на спешни, наложителни и отложими. Според нея в последните години са натрупани грешни политики, които вече започват да дават негативни резултати.

В този контекст тя предупреждава, че „затягането на коланите“ е неизбежно, но подчертава, че не бива да се прибягва до рязка промяна на данъчната система.

Един от акцентите бе енергийният сектор

Тя посочва, че дългосрочните политики трябва да бъдат насочени именно там, включително към проекти като АЕЦ „Белене“, който според нея може сравнително бързо да бъде активиран при наличие на инвеститорски интерес. Целта е постигане на енергийна стабилност, която да намали външните рискове за икономиката.

Везиева обръща внимание и на нарастващия бюджетен дефицит, като посочва, че само за първото тримесечие се отчита преразход от около 1,5 милиарда. Това допълнително усложнява картината и поставя под въпрос устойчивостта на публичните финанси.

Тя коментира и идеите за публично-частни партньорства и концесии като възможен инструмент за освобождаване на държавен ресурс, който да бъде насочен към инфраструктурни проекти. Според нея подобен подход би могъл да ускори реализацията на дълго отлагани проекти като автомагистрала „Хемус“.

По отношение на администрацията Везиева не подкрепя механичното съкращаване на персонал

„Трябва да се върви към реформа на администрацията, а тази реформа да стъпва на оценка – какво е качеството на услугата, а не да говорим, че трябва да отрежем 5% от администрацията. Има места в администрацията, които не могат да бъдат заети, заради липса на хора“.

Един от най-тревожните ѝ изводи е свързан с хранителната сигурност. Според нея поскъпването на торовете с над 30% неизбежно ще се отрази върху цените на храните, което може да тласне страната към продоволствена криза. Тя подчертава, че вместо административен натиск върху цените, държавата трябва да гарантира стабилни вериги на доставки.

„Това, което трябва да направи следващият кабинет, не е да натискат цените надолу през административни мерки, а да се осигури непрекъснатост на веригата от доставки. В противен случай ще изчезнат малки стоки, малки бизнеси“, категорична е тя.

Везиева завършва с критика към частичните компенсации, като например помощите за горива, които според нея нямат реален икономически ефект.

Посланието ѝ е ясно: без координирани и дългосрочни мерки икономическите рискове ще се увеличават, а стабилността ще става все по-трудна за постигане.

Източник: Bulgaria ON AIR