Тежка ирония на съдбата! Кой сега е най-корумпиран в ЕС?

Доскорошният еврокомисар по правосъдието и върховенството на закона Дидие Рейндерс се оказа разследван за пране на пари само няколко седмици след като изтече мандатът му. Той е бивш дългогодишен министър на финансите на Белгия, като заема този пост от 1999 до 2011 година.

След това е министър на външните работи, а през 2019 г. въпреки публичните съмнения, че е участвал в пране на пари в Демократична република Конго, е избран за еврокомисар. Според белгийското законодателство именно министерството на финансите отговаря за държавната лотария.

В продължение на 10 години Рейндерс е купувал огромно количество лотарийни билети на стойност между 1 и 100 евро с пари в брой, след което е вкарвал печалбите в личните си сметки.

Според белгийските медии по този начин той е изпрал около 1 милион евро. Бившият еврокомисар не е бил разследван по тези подозрения, защото се е ползвал с имунитет, който го пази и в момента за действията му, докато е заемал позицията си в Европейската комисия.

За българското публично пространство тази новина би трябвало да бъде особено интересна, защото Рейндерс беше един от европейските комисари, които активно се занимаваха с борбата с корупцията в България и често даваха съвети как да се справим с този проблем.

В началото на тази година например той посети страната ни, за да ни похвали за започналата поредна съдебна реформа, и обяви: „Борбата с корупцията трябва да бъде във фокуса на внимание и да има работеща антикорупционна комисия. Необходим е напредък в тази посока. Въвеждането на реформите ще отнеме време“.

Ще повторя, че тези думи са изречени от човек, който е прал пари чрез купуване на лотарийни билети от контролираната от самия него лотария.

Подчертавам този факт, защото високопарните фрази на редица евробюрократи в България се превръщат в повод за дълбок размисъл и тежки обществени вълнения.

Новината за разследването срещу Рейндерс дойде няколко дни след като американският президент Джо Байдън помилва сина си Хънтър за „престъпления срещу САЩ, които е извършил, може да е извършил или е участвал в периода от 1 януари 2014 до 1 декември 2024 година“.

Помилването не включва само присъдата за неправомерно притежаване на оръжие, която Хънтър Байдън получи наскоро, а засяга всички евентуални престъпления, които може да е извършил през последните 10 години. Подозрения за такива има, като те включват от пране на пари до нарушаване на Закона за чуждестранните агенти и укриване на данъци.

В същото време прокуратурата на САЩ оттегли всичките си обвинения срещу избрания за президент Доналд Тръмп.

От последното могат да се направят два основни извода – или обвиненията са били поръчкови и американската прокуратура е била ползвана като бухалка преди изборите, или пък в момента същата разпъва чадър над новоизбрания президент и замита под килима обвиненията срещу него. Който и от двата извода да си изберем, мнението ни за върховенството на правото по отношение на високите етажи на властта в САЩ няма да остане много високо.

И докато белгийските власти разследват бившия еврокомисар по правосъдието, а в САЩ Байдън и Тръмп вече нямат проблеми с правосъдието, румънският конституционен съд касира първия тур на президентските избори.

Причината е, че той очевидно беше спечелен от неподходящ за политическата конюнктура антисистемен кандидат. От репортажите по българските телевизии разбрахме, че една от причините вотът за независимия кандидат Калин Джорджеску да бъде толкова висок, е тежката корупция в Румъния. Лично за мен тази новина беше шокираща, защото от десетина години насам от сутрин до вечер ни се обяснява, че трябва да възприемем „румънския модел“ за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Сега се оказва, че този модел е една от причините да се вдигне електорална вълна срещу традиционния политически елит и тя да отиде не при борците срещу корупцията, а при Калин Джорджеску, който се е позиционирал срещу тях. Някои от либералните коментатори обясниха, че борбата с корупцията в Румъния приключила, след като нейният символ Лаура Кьовеши оглави европейската прокуратура в Брюксел. Казано накратко – има Кьовеши, няма корупция, няма Кьовеши има корупция. Последната констатация обаче не е много обнадеждаваща за „румънския модел“, защото показва, че в Румъния не е имало системен подход, а индивидуални действия на определен човек.

По-скептичните хора като мен дори биха предположили, че „румънският модел“ е бил обикновено разчистване на политически сметки и не е отменил корупцията, а я е преподредил. Ако не беше така, то защо румънците ще се окажат отново с усещане за корупция.

Разговорът за причините, довели до победата на Джорджеску обаче, вече не е много актуален, защото румънският конституционен съд го реши за няколко часа, като направо отмени изборите. Това решение беше горещо приветствано от по-либералните хора, които го нарекоха „защита на демокрацията“. Българските либерали пък се размечтаха нашият Конституционен съд да действа със същата решителност и да отменя всеки избор, който не дава желания либерален резултат. Това било демокрацията.

Големите изводи от всички тези новини са поне два.

Първият е, че българското самобичуване, че сме най-корумпираните и най-лошите на света, би трябвало да спре. Ако сме корумпирани и лоши, то със сигурност не сме уникални, а сме част от обща тенденция. Оттам идва и вторият далеч по-голям извод – общата тенденция на двоен стандарт и лицемерие, която обитава върховете на либералния свят, е най-голямата опасност за либералната демокрация. Не „популистите“, „путинистите“ и „крайнодесните“ ще разрушат либерализма като държавна идеология, а неговите най-пламенни защитници.

Не Путин и Дугин, а хора като бившия еврокомисар по правосъдието Рейндерс нанасят най-тежките удари по доверието в институциите.

Не социалната мрежа Тик Ток, а решения като това на румънския конституционен съд унищожават усещането за органичност на демокрацията и от форма на управление, която очарова, тя се превръща в посмешище. Това, че либералната демокрация се е отказала да очарова и се е заела единствено със заниманието да принуждава, е най-голямата дълбочина на кризата, в която се намира тази система.

Етикирането като антиевропеец на всеки, който вижда процеса на либералната деградация, е проблем за Европа. Защото либералната идентичност е само една от многото идентичности, които би могъл да има един европеец. Тя нито е била, нито ще бъде единствената. Това не могат да разберат хората от либералния балон и заради това неразбиране либералният крах може да се окаже и европейски.

Автор: Тома Биков

Източник: Филтър