„Мафията“, както терминът се използва днес, се отнася до много добре структурирани йерархични организации, посветени на престъпни дейности в определени географски райони. Журналистите, полицията и други постоянно пишат и говорят за сицилианската, американската, руската и мексиканската мафии. Терминът се използва дори за обозначаване на престъпни градски семейства, като например „нюйоркската мафия“, „филаделфийската мафия“ и „мафията Маями“.

Навсякъде, където една мафиотска организация развива своята дейност, тя е повод за страх. Дори националните правителства срещат затруднения да се справят с подобни организации. Повечето по-малки престъпни банди нямат никакъв шанс да правят каквото и да е, защото срещат съпротива от по-големите „кланове“. Бандите в този списък обаче са достатъчно лоши и смели, за да се изправят срещу големите.

Бандата „Гастин“

В Америка Сухият режим от 20-те години на миналия век се оказва благоприятен за организираната престъпност. Южен Бостън не е изключение. Там бандата „Гастин“ не произвежда самогон (домашен и незаконно разпространяван алкохол), нито управлява заведения за бързо хранене. Вместо това членовете й се занимават с отвличане на камионите на други банди. Техните подвизи причиняват щети както на италианските, така и на ирландски банди. Стига се обаче до момента, в който италианската мафия убива лидера на „Гастин“ Франки Уолъс, както и Додо Уолш, член на ирландската престъпна организация. Въпреки че ефективността на бандата „Гастин“ намалява след убийството на Уолъс, организацията продължава своята дейност, както и засилва враждата с италианските банди.

Бялата ръка

Преди формирането на петте американски мафиотски семейства в Ню Йорк, има само италиански банди. Те обаче не са единствените престъпни организации, претендиращи за власт и влияние в града. Главните им съперници са ирландските групи, особено „Бялата ръка“ на Дини Мийън. Групата е наречена така, защото се  противопоставя на италианците, известни като „Черната ръка“. Когато обаче Мийън е убит през 1920 г., Уилям Ловет – „Дивият Бил“ става лидер на бандата.

Той воюва както с италиански, така и с други ирландски банди до собственото му убийство. Ловет е пребит и застрелян през октомври 1923 г. И Мийън, и Ловет са безмилостни врагове, но никой от тях не може да се сравни с Ричард Лонерган – „Пег Лег“, който поема властта след убийството на Ловет.

Изправяйки се срещу Джо Адонис, Алберт Анастасия и Винсънт Мангано, Лонерган обявява война на мъжете, които ще формират нюйоркския клон на американската мафия. Той показва сериозността си, завземайки по-голямата част от крайбрежната зона като своя територия. Дори се осмелява да нахлуе в „социалния клуб“ на съперника си Джо Адонис. За нещастие на лидера на „Бялата ръка“, неговото нахалство надделява над преценката му и той, заедно с двама от хората му, са убити в засада. Никой след това не претендира за вакантното лидерско място на „Бялата ръка“ и бандата се разпада.

Бандата на братя Ланзети

През 1911 г. 21-годишният Салваторе Сабела – „Дон Тириду“, поема ръководството на зараждащото се мафиотско семейство във Филаделфия. След това Сабела се изправя срещу лидера на съперничеща банда Макс Хоф – „Бу Бу“ за контрол над контрабандата и хазартните операции в града. Сабела е достатъчно проницателен, за да предположи, че дори в собствената му банда може да има мъже, които биха се опитали да го свалят. През 1925 г., вярвайки, че Лео Ланцети, Винсент Кокоца и Джоузеф Занги са му нелоялни, Сабела нарежда те да бъдат убити. Ланцети е убит при стрелба от кола, докато излиза от бръснарница.

През 1927 г. другите мъже са убити на улицата. И трите смъртни случая имат за цел да изпратят послание до другите подчинени на Сабела, че всеки един от тях го очаква същата съдба очаква, ако се осмели да му се противопостави. През 1933 г. Сабела, тогава на 40 години, се оттегля като лидер на престъпната фамилия във Филаделфия, за да служи като неин съветник. Но е изправен пред съда за убийствата на Кокоца и Занги. Въпреки че е оправдан и освободен в същия ден, неговото протеже Джон Авена е убит на ъгъла на улицата от братя Ланзети, които имат известна власт в града. Авена е заменен от Джоузеф Бруно, който нарежда смъртта на Уили Ланзети. Съпротивата на бандата на братя Ланзети срещу филаделфийската мафия приключва с убийството на Уили. Останалите членове на семейството скоро напускат региона.

Селтик клуб

През 70-те години на миналия век, „Селтик Клуб“, ирландска банда, водена от Дани Грийн, се изправя срещу мафията в Кливланд. Резултатът, според репортера Скот Бърнстейн, е почти десетилетие на „бомбардировки, побоища и убийства“. Смъртта следва смъртта, а жертвите включват както съперници, така и членове на самия „Селтик Клуб“, които са изпаднали в немилост пред лидера на организацията. Сред първите, посочва Бърнстейн, са еврейският мафиот от Кливланд и шеф на лотарийни игри Алекс Бърнс. Той става жертва на кола бомба. След него е Джон Конте, жертва на побой. Сътрудникът на мафията в Кливланд и синдикален член Джо Ковач е застрелян. Заместник-босът на мафията в Кливланд Калоджеро Мочери също е убит.

Следват Франк Пирчо, амбициозният мафиотски бос на Бъкай Стейт и синдикален бос Джон Нарди, както и самият бос на Кливланд Дани Грийн. Както посочва Бърнстейн, „Селтик клуб“ също претърпява загуби в продължителната „война“ в Кливланд. Лейтенантът на Грийн, Арт Снепегер, се самовзривява, докато се опитва да прикачи бомба към колата на съперник. Грийн застрелва бившия си приятел Майкъл Фрато, след като Фрато става негов съперник. Енис Црник от Хелс е взривен от бомбата, която се опитва да прикачи към колата на италианския мафиотски сътрудник от Ийстсайд Джон Делзопо.  Преди да бъде убит са направени два опита за покушение над Грийн. През 1975 г. апартаментът му в Ийстсайд е взривен, докато той спи вътре. Успява да оцелее. Лидерът на „Селтик Клуб“ обаче няма късмет през 1977 г., когато е убит при взрив на кола бомба.

Бруталността на бандата „Уести“ ужасява и окръжния прокурор на Ню Йорк Робърт Моргентау.

Бандата е извършила „поне 28 неразкрити убийства“, казва той. Освен това, престъпниците се разпореждат с телата на жертвите си, като ги разчленяват. Майкъл Черкаски, ръководител на бюрото за рекет отбелязва, че „Уести“ са насилници „заради самото насилие“. Те са злодеи, които не се замислят да покажат обезглавената глава на жертвата си на познатите си в баровете. Въпреки че по-късно „Уести“ стават наемни убийци за семейство Гамбино от американската мафия, в началото бандата воюва със семейството. Всъщност, през 1977 г., когато Чарлз Стайн, мафиотски лихвар, прави своите обиколки, Джеймс Куунън, лидерът на „Уести“, и един от хората му убиват Стайн. След това го разчленяват, взимат малката му черна книжка и събрат дълговете към мъртвеца, като парите запазват за себе си. Тяхната постъпка привлича вниманието на Пол Кастелано, кръстникът на семейство Гамбино.

След това Кунан и неговият лейтенант Франсис Федърстоун са поканени да се срещнат с Гамбино и 14 други мъже от семействата Гамбино и Дженовезе. Кунан нарежда на членовете на своята банда, въоръжена с картечници и ръчни гранати, да чакат в апартамент наблизо с инструкции да щурмуват мястото на срещата, ако не получат информация от Кунан и Федърстоун в рамките на два часа. В резултат на срещата, по време на която Кунан отрича да е замесен в убийството на Стайн, той и Кастелано стават съюзници. От този момент Кунан трябва да поиска одобрението на Кастелано преди каквото и да е убийство. Освен това той трябва да дава на боса 10% от всичко, което „Уести“ спечелели.

Мото клуб „Ангели на ада“

В по-голямата част на Съединените щати мото клубът „Ангелите на ада“ и мафията са съюзници. Това обаче не е така в Онтарио, Канада, където между двете организирани престъпни организации се води ожесточена „война“. Мафията в Онтарио предприема шест атаки срещу местата за събиране на клуба, което Разубеждава „Ангели на ада“ да се опитват да се наложат в провинцията. „Ангелите на ада“ продължават да се сблъскват с огромна съпротива от страна на мафията в Онтарио, както и от страна на Кралската канадска конна полиция. Въпреки това, през декември 1999 г. мотористите засилват позициите си в подземния свят, като приемат членовете на 13 други местни и регионални организации за свои.

Безпрецедентното събитие увеличава редиците на „Ангелите“, като същевременно слага край на насилието от страна на предишните им съперници. През 2008 г. подобно масово записване в редиците на „Ангелите на ада“ се случва в Ниагара и клубът се превръщат в доминиращата незаконна мотоциклетна банда там.

Мото клуб на „Паган“

Според Джон Хол, автор на „Riding the Edge: A Motorcycle Outlaw’s Tale“, едно мартенско утро през 1980 г. е последното за „Добрият Дон“ Анджело Бруно, лидерът на филаделфийската мафия. Наемен убиец насочва пистолет към главата му и взривява мозъка на кръстника. След като „войната“ между семейството му и съперничещите му гангстери приключва, Никомедо Скарфо става новият ръководител на престъпната организация. Мечтаейки да разшири територията си до размерите на империя, Скарфо изисква плащане от бизнеси, действащи на неговата територия. Наети мускулести хора събират данъците, като жестоко бият всеки, който отказва да плати.

В повечето случаи тактиката за събиране на данъци работи перфектно. Когато обаче бандитите му заплашват филаделфийския клон на мото клуба на „Паган“, заплашителното послание не само не е отразено, но и „Паган“ се изсмиват в лицата на евентуалните насилници. Скарфо заповядва на хората си да изпълнят заплахите му, но те се възпротивяват. Успяват да го убедят, че това не е група, която би искал за свой враг. В крайна сметка лидерът на мафията се отдръпва, освобождавайки „Паган“ от плащането на данък. Въпреки различията помежду им, филаделфийската мафия и „Паганите“ понякога са бизнес партньори.

Примирието между тях обаче приключва през април 1982 г. След среща, за обсъждане на разпространението и продажбата на метамфетамин, заместник-босът Салваторе Мерлино блъска колата си в мотоциклет на „Паганите“, ранявайки моториста. „Паганите“ отмъщават като взривяват колата на сътрудник на Мерлино и стрелят по дома на майката на Мерлино, където той е отседнал. За да уредят въпроса, мафията плаща на мотористите 5000 долара за нараняванията на Качбулян и щетите по мотоциклета му. След това между филаделфийската мафия и „Паганите“ отново започва неспокойно примирие.

Listverse :Превод –SafeNews/Над публикацията работи -Камелия Павлова