Изчезнала след мощно земетресение чудотворна икона на Свети Димитър търсят и до днес обикновени вярващи и изследователи от Велико Търново, а и не само.
В района витае силна мълва, че светинята е скрита нейде из руините на старопрестолния център.
Някои смятат, че Свети Димитър сам я скрил и не иска да бъде намерена, гласи още преданието, което кара мнозина да ровят в старите архиви, с надеждата, че от някъде ще изскочи вековна тайна. Засега обаче няма следа от иконата, на която някои преписват Освобождението на Второто българско царство от Византийско робство. Предполага се, че реликвата е изчезнала след земетресение, което разрушава храма „Св. Димитър“, намирал се в подножието на хълма Царевец.
Според историци имено в тази черква е обявено освободителното въстание. Тук са коронясани братята Петър, Асен и Калоян.
Има изследователи, които възприемат и хипотезата, че по време на царуването им около храма в чест на Св. Димитър е имало цял действащ манастирски комплекс. През тринадесети век той и църквата са сринати до основи. От тогава се губят следите на чудотворната икона. Среща се и предположението, че в срутената църква са били погребани и самите Асен и Петър след византийските покушения над тях.
Светинята се търси още и поради легендата, която се носи през вековете, че въстанието на Асеневци е поведено именно с тази икона.
В някои народни предания се разказва, че разсърден от настъпилото безверие сред българите и слабостта на техните владетели свети Димитър оттеглил подкрепата си.
Трудно ще се докаже истинността на всички тези вярвания, но така или иначе, ако такава икона наистина съществува, ще е от полза и за съвремието ни, защото в България няма друга чудотворна икона на Свети Димитър Солунски. У нас в църковните магазини най-разпространен е образът на светеца от копието на икона от 14-и век, чийто оригинал се съхранява в манастира Ватопед в Света гора. Ако търновската икона е запазена, то тя ще е по-ранна. Това не би било прецедент, защото реликва от същия период е открита векове по-късно в гората над Бачковския манастир. Става въпрос за иконата на Света Богородица с младенеца, наричана от мнозина и Бачковската Богородица.
Иначе Димитровден е сред големите православни празници. Според статистическия институт на 26-и октомври имен ден празнуват близо 165 хиляди българи.
Интересното е, че по-голямата част от тях са жени, въпреки че на тази дата се почита мъж-светец. Денят е професионален празник и на всички занаятчии. Днешният ден бележи края на земеделската година. Завършват основните селскостопански дейности. Овцете за първи път се вкарват в оборите. Това е и време за разплащане между ратаи и чорбаджии – наемните работници (пастири, овчари, ратаи) си получават надниците и решават дали ще останат или ще сменят стопанина.
Старите хора наричат Св. Димитър Господар на зимата.
Според народните вярвания той е брат-близнак на св. Георги. Георги „отваря“ лятото (Гергьовден), а Димитър „отключва“ зимата. Казва се: „Св. Димитър на бял кон идва, сняг носи“, защото след неговия ден започва захлаждането и първият сняг. Гледа се какво ще е времето: ако е слънчево и сухо – зимата ще е лека; ако вали – ще е тежка и снежна. В някои краища се извършвали обреди за здраве и плодородие, включително жертвоприношения на черен петел. Приготвят се още: пита, баница, тиквеник, варена царевица и вино.
В някои села се е вярвало, че в нощта срещу Димитровден вълци се събират и избират своя вълчи цар – затова празникът се е смятал за опасен и се избягвали определени дейности (като предене, плетене). В Родопите и Пиринско момите месели обреден хляб за св. Димитър, за да ги „видят ергените“.
Автор: SafeNews/Над публикацията работи -Камелия Павлова
