Когато ЕС е изправен пред криза, светлините се включват в ултрасигурна стая, скрита дълбоко в сграда в Брюксел. Там се провежда Европейският съвет. През последната година тези светлини се включват по-често от всякога, тъй като 27-те правителствени пратеници на Блока поемат кормилото. Стаите, включително „бункер“ в мазето, предназначен да предотврати наблюдение и подслушване, са мястото за срещи на посланиците на ЕС, които играят по-голяма роля от преди при вземането на решения за отговора на Блока на най-големите предизвикателства на нашето време.
От заплахите на Доналд Тръмп да превземе Гренландия и налагането на тарифи до конфликтите в Газа и Украйна, възможността за удари срещу Иран и по-широките опасения относно европейската икономика, тази формация от най-влиятелните национални представители, постоянно пребиваващи в Брюксел, се утвърждава.
Известна на брюкселския жаргон като Корепер II (съкращение от Комитета на постоянните представители), групата съществува откакто съществува и ЕС. Постепенно си дава по-големи правомощия при вземане на решения – не само за да може Блокът да функционира по-ефективно, но и като противовес на все по-мощната Европейска комисия, изпълнителната власт на ЕС.
„Още преди началото на нашето председателство на Съвета на ЕС, бях казала на колегите си, че ще провеждаме два Корепера седмично – в сравнение с обичайната една среща“, каза Агнешка Бартол, посланик на Полша в ЕС.
Тя председателстваше заседанията по време на шестмесечния мандат на страната си миналата година.
По време на датското председателство на ЕС, което последва полското, групата се събираше преди всяко важно решение за това как да се гарантира, че Украйна няма да остане без пари. Най-тежката ѝ задача беше да намери решение на опасенията на Белгия и други държави относно използването на обездвижените руски активи за финансиране на заема. При настоящото кипърско председателство, Корепер II често се събира до три пъти седмично.
През януари посланиците бяха призовани в неделя вечер, само часове след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи високи тарифи на съюзниците си като част от опит за анексиране на Гренландия. Това беше първата среща на ЕС, за да обсъди отговор – и в рамките на часове имаше широко съгласие да се обмисли ответен удар с икономически мерки. Корепер си даде гъвкавостта и мандата да реагира бързо на събитията.
Шеги и споделяне на тревоги
Форматът е далеч отвъд първоначалния си вид като подготвителен орган. Това е се случи в процес, който започна по време на пандемията от Covid-19. Тогава това беше единствената физическа среща, която се проведе.
В залата посланиците често се местят между местата си на вътрешния ред, за да се консултират с експерти и съветници, седнали зад тях, като се включват в свободно протичащ дебат. Юридически представители също седят там, за да съветват делегатите как да се справят със сложни въпроси, а в кулоарите пратениците се шегуват и открито споделят тревогите си.
„Тези неща трябва да работят на базата на консенсус. И, ако искате да се стремите към консенсус, трябва да се доверите на Корепер. Това е място, където можете да посредничите за компромиси. Разбира се, посланиците са страстни в защитата на интересите на своите страни, но се опитват да видят нещата и от гледната точка на другия“, коментира дипломат от ЕС, пожелал анонимност.
Официално Корепер не е орган за вземане на решения. Но тези, които са били в залата, казват, че границите са все по-размити през последните години.
„Ако сме честни, това наистина е място, където се вземат решения“, отбелязва друг дипломат.
По думите му макар националните лидери редовно да трябва да одобряват действията на Корепер, скоростта на геополитиката означава, че някои неща не могат да чакат месеци между срещите на върха на лидерите.
„Има все по-голям брой досиета, които са твърде политически за експертните групи, но твърде технически за политиците, където трябва да обмислим нещата малко повече, преди да отидат при лидерите. И това е Корепер“.
Геополитическа несигурност
Тази роля стана по-ясна, откакто председателят на Европейския съвет Антонио Коща встъпи в длъжност през 2024 г. Той и екипът му спечелиха похвали от столиците, като успяха да превърнат редовните срещи на върха на лидерите в еднодневни събития, в сравнение с многодневните преговори в миналото. Неговият началник на кабинета Педро Луртие често присъства на Корепер, както и главният съветник на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен Бьорн Зайберт.
В същото време Корепер II, който исторически се фокусираше върху икономиката, вътрешните работи и външните отношения, сега пое въпроси, които преди това бяха отговорност на неговия сестрински формат, Корепер I. Корепер I се събира, за да обсъжда специфични технически досиета, свързани с области на политиката. Тъй като спорни теми като енергетиката, изменението на климата и бюрокрацията се превръщат в приоритети за лидерите, посланиците на Корепер II сега се пазарят и за тях.
Един от отговорите на геополитическата несигурност, пред която е изправен ЕС, е, че Комисията се е включила в това, което традиционно е било национална компетентност, като например отбрана и жилищна политика. Корепер II е ключов за гарантиране, че страните членки следят отблизо работата му, без да я спират или да се налага да чакат с месеци, за да се срещнат лидерите и да я подпишат.
„Когато преговаряхме за търговската сделка със САЩ, постоянно имаше Корепер“, посочва служител на Комисията, оплаквайки се от засиления контрол от страна на столиците.
Но за посланиците, именно смисълът е да имат думата по ключови въпроси и да избегнат Брюксел да отиде твърде далеч без мандат от страните членки.
„Корепер е изграден на два принципа. Взаимно доверие и липса на изненади“, категорична Агнешка Бартол – полският посланик в ЕС.
Politico/Превод:SafeNews
