Скоро светът ще научи какво има вътре в тайните тунели от Втората световна война, които ще се превърнат в нова огромна туристическа атракция!

От „Хрониките на Нарния“ до „Алиса в страната на чудесата“ – най-добрите британски приключения започват със скрити врати или тайни тунели, а в тази история присъстват и с двете.

Зад необозначена синя врата в лондонската улица „Чансери Лейн“, историческия юридически район, където някога Чарлз Дикенс е работил като чиновник, SafeNews ви предлага да се впуснете в обиколка на 30 метра под земята.

Запознайте се дългата километри поредица от тунели, които са толкова секретни, че до 2007 г. са били защитени от британския Закон за официалните тайни. Тук има и литературна връзка, тъй като тази подземна гледка е реалното вдъхновение за клона Q на Джеймс Бонд – но това е само една глава от легендарната история на тези тунели.

Сега обаче тайната на подземните зловещи тунели е на път да бъде разбулена.

Както обяснява главният изпълнителен директор на „Лондонските тунели“ Ангъс Мъри, Великобритания има идея да ги превърне в една от най-дръзките нови туристически атракции в света.

„Това ще бъде огромно пространство и именно впечатлението „уау!“ е от значение“, казва Мъри за лабиринта с площ 8000 кв. м, за чието преобразяване са предвидени 149 млн. долара.

Това ще бъде отчасти музей, отчасти мемориал, отчасти художествена галерия, отчасти културен център и – може би за мнозина най-голямата кука – дом на най-дълбокия лицензиран бар в света. Екипът на този гигантски проект включва Wilkinson-Eyre, архитектите, които стоят зад сингапурските Gardens by the Bay и лондонската Battersea Power Station.

Укритие през Втората световна война

Пространството е строено от 1940 г. до 1942 г. като дълбоко разположено убежище за въздушни нападения, построено на ръка от британците, за да спасят Великобритания и Европа от нацистка Германия. То е проектирано като две успоредни „улици“, минаващи под Северната и Централната линия на метрото, дълги повече от 365 метра и широки 5 метра.

Това е едно от осемте подобни убежища, построени от правителството на Обединеното кралство по време на Втората световна война в отговор на германската бомбардировъчна кампания „Блиц“, която отнема живота на около 30 000 души само в Лондон. Построено само за 18 месеца, то е трябвало да се свърже с горната станция на метрото, но стратегията на Германия за нахлуване се насочва на изток към Русия и то никога не се използва. „Блиц“ има катастрофален ефект върху поколения лондонски семейства и тяхната жертва ще бъде увековечена в раздела „История и наследство“ на предстоящата атракция „Лондонски тунели“.

Бункер от Студената война

Следващата роля на тунелите по време на войната е да бъдат дом на свръхсекретното британско Управление за специални операции, разклонение на MI6. Иън Флеминг, авторът на романите за Джеймс Бонд, работи тук през 1944 г. като офицер за връзка за британския флот. Понастоящем базата на музея се намира в Шефърд, малък град на 90 минути северно от Лондон, но планът е музеят да се премести в тунелите официално. През 1949 г. започва ерата на тунелите като комуникационен център. Те са поети от Главната пощенска служба, която по това време отговаря за телефоните, както и за пощенската система. Пространството е разширено с поредица от „алеи“, водещи от главните улици, което превръща това място в уникална подземна среда.

Новата ѝ роля е на телефонна централа „Кингсуей“, която през 50-те и 60-те години на миналия век служи за вътрешна комуникационна централа по време на Студената война.

В нея дори се намира „горещата линия“, която директно свързва лидерите на САЩ и СССР – и е използвана по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г.

Централата е дом на огромна мрежа от 5000 магистрални кабела и оживена общност от 200 работници, които обслужват телефонните линии. Работливите пчелички обработват 2 милиона обаждания седмично. Именно от този период датират повечето от интересните атрибути в тунелите: огромни генератори, грамадни машини със загадъчни циферблати и лостове и толкова много жици и превключватели.

През 80-те години на ХХ в. „Бритиш телеком“ завзема обекта и създава най-дълбокия в света лицензиран бар за ползване от правителствения персонал, снабден с игрална зала с маси за снукър и аквариум с тропически рибки – върхът на лукса през 80-те.

Технологията, която стои зад телефонния център, остарява в края на десетилетието и е изведена от експлоатация. От това време остават и любопитни предмети. Това е времева капсула от офис приспособления от края на 20-ти век със сюрреалистичен елемент, добавен от една дълга стая, пълна с врати, които не водят никъде другаде, освен към голия тунел зад тях. Централният елемент на пространството е барът, който ще бъде прероден в голям мащаб, като визуализациите показват топло светещо извито пространство, което се възползва максимално от уникалния дизайн на тунелите. Има капацитет за няколкостотин жадни посетители, които правят почивка между зоните, за да се заредят с гориво и да запишат момента за социалните медии.

Докато някои части от лабиринта на лондонските тунели ще бъдат запазени като рог на изобилието от очарователни остарели вещи, други са огромно празно платно.

Те ще бъдат използвани за въртящи се художествени изложби, интерактивни структури и впечатляващи поглъщащи дисплеи, използващи цифрови екрани, проектори, технология за излъчване на аромати и високоговорители.

Планът за лондонските тунели е да започне строителството в някакъв момент през третото тримесечие на следващата година, а екипът се надява да бъде отворен за обществеността през първата половина на 2028 г.

Три милиона посетители годишно е амбициозна цел – това би го поставило наравно с Националната галерия и би го превърнало в по-голям хит от Лондонската кула.

Тунелите на дълбоко ниво обаче имат един силен коз, който би трябвало да му помогне да привлече посетители от Обединеното кралство и цял свят през цялата година: това е място, където можете да отидете, когато вали дъжд. А знаем, че в Лондон той е в изобилие.

Автор:SafeNews