Имало ли е пирати в Черно море? Отговорът е да – и то, точно край Бургас. Не случайно остров Свети Иван, край Бургас, който в началото на XVII век е превърнат в пиратите в „пиратска република“.
Много хора смятат, че повечето пирати са предпочитали райони като Англия, Испания, Португалия и Холандия
Интересно е да отбележим, че с тази дейност по Черно море се занимавали още древните траки, превъплатили се като жестоки пирати.
Според старогръцкия историк Ксенофонт траките по крайбрежието дори си го били поделили по стълбове и всеки прибирал само това, което попаднело в неговата част.
Особено предпочитан от морските пирати е бил районът на Созопол. Привличало ги е това, че на юг от него се намира заливът Сулинария, чието име може да се преведе като Обирджийски корабен стан.
Една легенда разказва за свирепи мъже от кол и въже, които акостирали на острова и го превърнали в база за набезите си срещу турските галери. Тези пирати били запорожки и донски казаци, както и българи.
Тяхната дейност била подкрепяна индиректно от Русия.
Според легендата, СССР ги подпомагал, като ги използвал срещу Османската империя както Англия и Франция използвали пиратите в океана срещу Испания.
На сушата разбойниците обитавали манастира Свети Йоан Предтеча. По онова време той е бил един от най-големите християнски храмове по българските земи.
Днес екипи от археолози внимателно проучват земите на обителта. Целта им е да открият свидетелства от славните времена на морските пирати. Усърдието им е възнаградено от откритите в църквата чаши, съдове, кости и дори гюлета от корабна артилерия.
Черноморските пирати обикновено нападали крайбрежието на Османската империя, както и васалното ѝ Кримско ханство, където плячкосвали на воля, но не липсват сведения и за набези над Балчик, Варна, Созопол и други български пристанище.
През 1629 г. султанът решава да сложи край на пиратството в Черно море и изпраща една наказателна ескадра, а след това и втора. Те настигат пиратските екипажи някъде в района между Варна и Каварна, където потопяват пиратските съдове.
Според легендата, на дъното на морето потъват осем ладии с близо 260 души екипаж.
Малцината оцелели са приковани до живот към веслата на османските галерия. Турците сриват до основи дори манастира на остров Свети Иван, но Вълчан войвода оцелява и става капитан на флотилия от хайдушки гемии.
Българският войвода е контролирал района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Нападал е изневиделица и е плячкосвал турските кораби или е залагал капан с т.нар. Зловещо хоро.
При буря Вълчан войвода и хората му наклаждали буен огън на високия бряг и танцували около него, а отблясъкът на огъня отдалеч приличал на морски фар и корабите плавали заблудени към него. Когато се разбиели в скалите или заседнели в плитчините, хайдутите ги ограбвали.
Легенди се носят за тайника при Зейтин бурун (Маслен нос), където е скрито съкровището на Вълчан войвода – първият български пират. Според преданието то съдържало седем казана с жълтици, три медника с бели пари и още един медник с цванчове. В отделно ковчеже били прибрани накитите и брилянтите.
Точното местонахождение на несметното богатство на въпросните пирати е описано в личния тефтер на войводата. Ръката му старателно е записала При Зейтин бурун на местността Бакаджик има две змии със сплескани опашки. На едната на опашката има кръст, а на другата топуз. Тази, която е с кръста, гледа на един камък като войник и войникът отгоре има паланци сарафски (теглилка за злато). От него на 6 крачки има черен камък, като бивол да лежи и на него заграден кръст, той е белегът. А другата змия гледа на…
На това място описанието прекъсва. Втората част от упътванията най-вероятно е била в друг тефтер, който така и не е открит. Днес стотици иманяри обикалят в местностите около Маслен нос, въоръжени с металотърсачи, за да отрият скритото имане на онзи, за когото народът изпя: Вълчан в гемия плуваше и на турци мъстеше…
Източник: Sanovnig.bg
