Народната метеорология е система, която датира от векове. Базирана на продължителни аблюдения и опит, тя и до днес играе ключова роля в живота много българи. От години нашите прадеди са предсказвали времето без да разчитат на новите технологии. Те се позовавали на познания, предавани от поколение на поколение.

Това е система от познания, представи и вярвания за произхода, същността и действието на протичащите в природата атмосферния явления. Народната метеорология изследва връзката между всички тях. Системата включва и прогнозиране на времето през различните части на деня, през различните периоди на месеците и сезоните. Тя е съществен дял от традиционната духовна култура и от народния мироглед на българина, и е тясно обвързана с неговата селскостопанската трудова практика.

Хората се ориентирали по движението на небесните тела, атмосферни явления, поведението на животни и състоянието на дървета и растения.

Според вярванията в народната метеорология, ако есента е мъглива, зимата ще е много снежна. От друга страна,  сухата есен пък води до дъждовна пролет. Студена есен говори за много плодородна година. Ако есента е много топла, а зимата вали, ще има продължителен студ. Ако есенно време духат много ветрове, то овощните дървета ще родят хубав плод. А рано настъпилата зима ще доведе до плодородие.

Интересн е да отбележим, че според народната метеорология, прогнозите за характера на времето могат да се разделят на краткосрочни и дългосрочни.

Краткосрочните включват определения като лошо, хубаво, сушаво, дъждовно, ветровито време. За това дали времето в близките дни ще бъде „лошо” съдели например по изгряването и залязването на слънцето в облак или по това дали небето е зачервено. Вярва се, че вятър и дъжд ще има, ако луната е заобиколена със сияние, наричано харман, гумно, кошара. Следващият месец ще бъде дъждовен, ако роговете на луната са обърнати надолу; ако пък са обърнати нагоре, това означава, че „месецът вече се е извалял”. Гледат се и звездите – дали са замъглени или ярки. Повсеместно се вярва, че ако зиме звездите много силно трептят, то голям студ ще има. Появи ли се лете мъгла по върховете на околните планини, това е на дъжд. Ако сутрин по тревата има много роса, се знае, че денят ще е слънчев и топъл. Срещат се и предсказания с локален характер, типични за различни области, дори за отделни селища.

Българите често предсказват годината и чрез поверията за определени празници.

Един от тях е Петковден, който се отбелязва на 14 октомври. Според народната метеорология, той бележи прехода към зимата. Традициите повеляват, че, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали. Ако пък овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.

Друг важен празник за народната метеорология е Димитровден (26 октомври). Каквото е времето на този ден, такова ще бъде до Коледа. Ако вали, ще вали и на Гергьовден. В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.

Наред с прогнозите, базирани на природните явления, има и такива, които произтичат от вярвания за значението на началото на годината или сезоните. Например, предсказанията за реколтата често се свързват с това как започва годината или какви атмосферни условия преобладават в началото на сезона,

Традиционната метеорология остава жива, като съчетава древни наблюдения с рационалност, създавайки уникална връзка между човека и природата.

Източник: „Марица“