Едно цяло поколение расте пред екраните на мобилните устройства и все по-трудно усвоява родния си език. Зад привидно безобидното стоене пред таблета се крие системен проблем със забавено езиково развитие, който праща близо една трета от децата у нас в кабинетите на специалистите.
Данните от последните години потвърждават тревожната тенденция. Според националната статистика за образованието, броят на децата със специални образователни потребности в България е скочил драстично – от 14 054 през 2016 година до над 19 300 през учебната 2024/2025 година. Медицински проучвания, цитирани от невропсихолози, показват, че всеки допълнителен половин час дневно пред екран за дете на година и половина увеличава риска от забавяне на говора с цели 49 процента.
Дигиталната бавачка срива комуникацията
Ако преди три десетилетия посещението при логопед е било рядкост, днес тези специалисти са неизменна част от ранното развитие на огромен брой деца.
„Причините са комплексни“, заяви логопедът Евгения Георгиева, която работи в Държавния логопедичен център в София и 139 ОУ „Захарий Круша“. „От една страна са промените в обществено-икономическата среда и образованието. От друга – навлизането на дигиталния свят в семейството. И не на последно място – родителите все по-често нямат време да общуват активно с децата си“
Именно липсата на ежедневна комуникация вкъщи – чрез четене на приказки, игри и разговори – води до тежки забавяния в развитието на устната реч и фонологичните умения. Базовите когнитивни способности като внимание, памет и мислене са основите, върху които стъпва правилното проговаряне, а те се изграждат само в жива среда.
Илюзията за чуждия език
Все по-често децата започват да говорят много по-късно от нормалното. Според Георгиева ключова грешка на възрастните е използването на „бебешки език“, вместо да подават правилна реч с цели изречения. Сериозен проблем е и прекомерното потребление на чуждоезично видео съдържание.
„Имала съм случаи, в които родител казва, че детето му е проговорило на английски. Това не е вярно. То просто повтаря думи, които е чуло от екрана. Българският език остава на заден план“, предупреждава специалистът.
Затварянето в дигиталния свят спъва развитието на устната реч и по-късно води до огромни трудности при четенето и писането в училище. Опитът да се изтръгнат децата от устройствата често напомня битка за преодоляване на истински порок.
„Това е като зависимост. Процесът на детоксикация от екраните е дълъг. Изисква търпение и последователност, но е изключително важен за детето“, категорична е Евгения Георгиева.
Аутизмът и ролята на ранната диагностика
Експертите отбелязват, че при децата от аутистичния спектър скокът в бройката се дължи по-скоро на много по-адекватната съвременна диагностика.
„Преди тези деца не бяха добре разпознавани и често попадаха в други категории. Сега има повече яснота и повече специалисти, които работят заедно“, обяснява Георгиева.
При тях проблемът рядко се свежда само до физическото проговаряне – затруднена е цялостната социална комуникация, общуването с връстници и даването на обратна връзка. Това изисква екипна работа на детски психиатър, психолог и педиатър. Логопедът има решаваща роля, като интервенцията дава най-добри резултати, ако започне още около тригодишна възраст.
„Родителите трябва да общуват повече с децата си – да им четат, да играят с тях, да разговарят. И да се доверяват на специалистите. Така развитието става много по-естествено“, съветва експертът, призовавайки възрастните да не заменят живия контакт със светещите дисплеи.
