Все по-често учени, философи и мислители поставят въпрос, който звучи като сценарий от научна фантастика, но днес е част от сериозните академични дебати.

Ами ако реалността не е истинска?

Ако всичко, което виждаме, усещаме и преживяваме, е част от една грандиозна симулация, създадена от по-висш интелект – космически или технологичен?

Тази идея, известна като симулационна хипотеза, поставя под съмнение самата основа на човешкото съществуване.

Философът Ник Бостром от Оксфорд първи я формулира в научен контекст.

Нулева вероятност

Ако една цивилизация може да достигне технологично ниво, на което да създаде напълно реалистични виртуални светове, то вероятността ние да живеем в „оригиналната“ реалност е почти нулева.

Математически, ние сме по-скоро симулация, отколкото първоизточник. Физиката също предлага странни улики.

На квантово ниво материята не съществува постоянно – тя се проявява само когато е наблюдавана.

Кодиране на частиците

Частиците се държат като код, който се активира при взаимодействие, напомняйки начина, по който компютър рендерира графика, само когато потребителят я вижда.

Това поражда въпроса: дали самото съзнание не е наблюдателят, който поддържа реалността „включена“?

Метафизиката гледа на това по различен начин – не като технологична симулация, а като духовен експеримент.

Древни учения

Според древните учения нашият свят винаги е бил илюзия – майя, огледален сън на божественото съзнание.

Симулационната хипотеза може просто да е модерният език на една стара истина: че реалността е създадена, за да се преживява, не да се притежава.

Ако приемем, че живеем в симулация, това не обезсмисля живота, а го издига. Всяко наше действие, мисъл и емоция се превръщат в код, който променя самата структура на Вселената.

Аватари или …

Ние не сме безсилни аватари, а съ-създатели на програмата. Сянката на симулацията се превръща в светлина, когато осъзнаем, че целта не е да избягаме от нея, а да я надраснем.

Може би някой ден ще намерим „грешка в кода“, доказателство, че вселената е построена изкуствено.

А може би тази грешка вече е в нас самите – в онзи неугасващ копнеж по истината, който не може да бъде програмиран.

Именно той ни различава от машините и доказва, че съзнанието, независимо дали е симулирано или не, е най-реалното нещо във Вселената.

Източник:novotopoznanie.bg