Мнозина виждат от хълмовете Галоуей в Югозападна Шотландия диви земи, спокойни езера и неутъпкани пътеки. Морис Сървис, бивш пилот от Кралските военновъздушни сили (RAF), вижда истории.
Като дете той за пръв път открива очарованието на разказите за бомбардировачи и изтребители, докато се разхожда с баща си в подножието на Крифъл – връх, който доминира над брега на Солуей Фърт.
Заедно се натъкват на отломки от самолети – LB-30 Liberator, Havilland DH.98 Mosquito и двумоторни Ansons. Повечето от тях са претърпели злополуки след излитане от някоя от многобройните станции на RAF наблизо. За едно малко момче това е ценен урок по история на авиацията.
Разкриването на тайната страна на Втората световна война е порив, който Сървис грижливо пази и подхранва оттогава насам. И до днес той внимателно проучва записите на станциите, които подробно описват пристиганията и заминаванията на военния персонал в родното му графство Дъмфрис и Галоуей, и знае интимни подробности за над 400 въздушни катастрофи, свързани с обучението на пилоти и навигатори в района.
Но има една история – една необикновена тайна, която го обсебва.
Тя е свързана с две от най-значимите и влиятелни личности на миналия век и деня, в който се предполага, че са провели тайна среща в Knockinaam Lodge, великолепно отдалечено убежище на полуостров в Дъмфрис и Галоуей. И според местните слухове от онова време и предишните собственици на хижата, тази среща е факт.
Имената, които не могат да бъдат открити в нито една книга за гости, са тези на Уинстън Чърчил и Дуайт Айзенхауер. Твърди се, че бившият британски министър-председател и бившият американски президент и командващ генерал по време на войната, са се срещнали в стая с изглед към залива, за да планират съюзническото нахлуване в Нормандия по време на Втората световна война, докато пият чай. Това е мястото – моментът, часът, в който „Денят Д“ става реалност.
Историята показва, че тази среща е изиграла решаваща роля в определянето на хода на най-смъртоносната война на всички времена. Инвазията в „Деня Д“ е толкова успешна, че изчерпва германските ресурси.
„Прочел съм всички исторически книги, съдържащи всяка свръхсекретна история, случила се в Дъмфрис и Галоуей по време на Втората световна война“, казва Сървис, чийто дядо е бил подполковник по време на Първата световна война, а баща му е служил в Кралския флот през Втората световна война. „И все пак не се споменава за срещата между Чърчил и Айзенхауер. Именно това ме заинтригува. Чувствам се като шпионин от Студената война, който се опитва да разбере това. Не мога да го оставя да си отиде.“, разказва той пред BBC.
Неотдавна е получил копие от специален дневник от тайния първокласен вагон, използван от Айзенхауер, когато е пътувал из Обединеното кралство, както и официална кореспонденция от президентската библиотека на Айзенхауер в Абилин, Канзас, за да потвърди дали в нейния богат архив се споменава за Knockinaam Lodge.
Уликите са навсякъде
„Навсякъде има улики“ – разсъждава той. „Чърчил е кацнал с хидроплан в Knockinaam и е прекарал две нощи – това е потвърдено. Малко по-късно Айзенхауер пък е отлетял за Търнбъри. Така че със сигурност не може да е съвпадение. Или не?“
В днешно време мнозина предприемат поклоннически пътувания до местата на войната в цяла Европа по различни причини. От бойните полета в Ардените, мостът „Джон Фрост“ в Арнем в Нидерландия, Аушвиц-Биркенау в Полша, до тайните военни стаи в Лондон, и някогашните укрепени плажове в Нормандия, където съюзническите сили успешно се приземяват на 6 юни 1944 г. Дъмфрис и Галоуей е далеч от бойните полета на Втората световна война, но е известно, че учените и просто любопитните се отправят на подобни поклоннически пътувания до Knockinaam водени само от слухове.
Сървис посочва и други фактори в хронологията преди „Деня Д“, които биха могли да помогнат за потвърждаване на срещата в уединената хижа. Само на няколко мили се е намирал тренировъчният лагер RAF West Freugh. В близкия Кайрънриън е имало и тайно военно пристанище, създадено за спешни случаи. И двете биха се оказали достатъчна причина за посещение.
Данните показват също, че Айзенхауер е летял от летище Prestwick в Глазгоу, на два часа път на север, през януари 1944 г. с неизвестна цел, преди да се върне през април, за да повиши бойния дух на войниците и да се наслади на почивка в Банчъри, Абърдийншър. Известно е също така, че Чърчил е бил приятел със семейство Orr-Ewing, бившите собственици на Knockinaam Lodge, а уединението на хотела го превръща в едно от любимите му места за отсядане. Твърди се, че по време на престоя си в него той е репетирал речите си за Камарата на общините в банята.
Друга важна причина военните лидери да се срещнат в Knockinaam е близкото пристанище Mulberry Harbour, което крие една от другите големи тайни на „Деня Д“. Именно тук, на брега на Гърлистън, са построени и тествани плаващи временни пристанища, преди да бъдат изтеглени във Франция за десантиране на войски, превозни средства и провизии по време на нападението в Нормандия. Възможно ли е Чърчил и Айзенхауер да са се срещнали тайно по време на инспекция?
„Хижата със сигурност е на перфектно място, особено в светлината на добре пазената тайна в Гърлистън“, казва Сървис. „Твърди се, че Чърчил е посетил и пристанището Mulberry Harbour, докато то е било в процес на изграждане. Друга история? Още една тайна, ако питате мен!“
Макар че не съществуват потвърждаващи документи, друга версия за събитията е, че Чърчил и Айзенхауер са се срещнали след „Rattle“ – тайна военна конференция, проведена една година преди „Деня Д“ в Ларгс, крайбрежен град на два часа път на север. За да отклони вниманието от Лондон, лорд Луис Маунтбатън, ръководител на обединените операции, довежда военен цирк на север, а историческите архиви показват, че и Чърчил, и Айзенхауер са присъствали.
В мътната вода на историята
За да се размъти още повече водата на историята, втори шотландски хотел претендира за домакинство на определящата за епохата среща. Известно е, че през 1944 г. Уинстън Чърчил е отседнал в замъка Glenapp в близкия град Балантрей и собствениците на хотела смятат, че десантът е бил обсъждан и тук. Сякаш колкото повече хора са говорили за това, толкова повече истината се е изплъзвала.
Днес Knockinaam прилича на декор за идеалния исторически военен трилър, с ключова отдалеченост. Неутъпкана селска пътека води към чакълест плаж и усамотено заливче, заобиколено от каменна сграда от 1869 г.
До входната врата има синя паметна плоча, посветена на бивш командир-лейтенант и герой от войната, който се е научил да лови риба и да стреля тук, и още една подробност, която е далеч по-загадъчна. При по-внимателно вглеждане се открива поредица от дискретни каменни винтове, които някога са били използвани за окачване на камуфлажни мрежи, за да скрият хижата от морето. Трудно е да се повярва, но същите тези спокойни води някога са били патрулирани от подводници.
Сега вилата с 10 легла е с лъскава облицовка и се радва както на модерността, така и на историята си. Апартаментът на Чърчил, в който някога е отсядал бившият министър-председател, е обзаведен с мебели от средата на миналия век и детайли, които не биха изглеждали неуместни през 1944 г.
„С течение на времето все по-малко хора си спомнят дали срещата се е състояла или не“, казва Дейвид Ибътсън, който управлява имота от 16 години „Еди, синът на бившите собственици, ми каза, че определено са останали тук, но той вече е на 88 години и паметта му изобщо не е надеждна…“
Макар че фамилия Ибътсън никога не са били сигурни в достоверността на историята – в крайна сметка тя е наследена от предишните собственици. Документи потвърждават, че Knockinaam е играл друга, по-малко известна главна роля по време на войната. Преди да се превърне в хотел през 1973 г., частната къща е използвана като военна болница за рехабилитация на ранени.
Не всички места биха приели такива болезнени спомени. Но местните жители тук основателно се гордеят с ролята на своя район във Втората световна война. Връзката с Чърчил и Айзенхауер гарантира, че за забравеното им скривалище ще се говори, когато наближи годишнината от „Деня Д“ на 6 юни. Легендата за тайната среща е дълбоко вкоренена. И за тях няма съмнение, че тя се е състояла.
