В година, в която България често дишаше тежко под сенките на трагедии, един 18-годишен младеж стана светлина. Не политик. Не милиардер. Не човек със сила по служба. Мартин Атанасов – момче, което реши да преброи болката на нацията и да я превърне в надежда.

Той създаде “Черната писта” – карта на смъртта по пътищата ни

177 хиляди катастрофи. Пет години статистика. Цифри, които миришат на бензин, кръв и недоизплакани сълзи.

И го направи не за да печели овации, а защото едно момиче – Сияна – не стигна до дома си.
Тази трагедия разтърси страната, и докато мнозина само ридаеха и проклинаха съдбата, Мартин направи нещо по-голямо – превърна мъката в действие.

Днес той е „Будител на годината 2025“ – най-младият в историята

И неслучайно. Защото будителството вече не носи перо и мастило. Днес будителите имат клавиатура, алгоритъм, смелост и сърце.

Мартин каза прости, но тежки думи:

„Будителството е светлина в мрака. А младите показаха какво може България.“

В залата имаше тишина. Не от протокол – от респект. Защото будителството днес не е да преподаваш история. Будителство е да напишеш история.

И Мартин не беше сам. Тази година сцената беше пълна със светлина.

Д-р Димитър Бакалов – млад медик, който тръгна по училищата, за да спре чума, която дори не минава през улици, а през белите дробове на децата – вейпове, райски газ, енергийни напитки.
Не за снимки. За живот.

Илиян Русев – Скури от Русе – човек, превърнал личната болка в смисъл.

Загубил детето си, но вместо да рухне, продължи мечтата му – да помага на деца с двигателни и ментални затруднения. Десет години тренира деца безвъзмездно. Там, където други виждат проблем, той вижда битка, която си струва.

Тодора Радева – пазител на словото, на културата, на тишината, която говори

Тодора Радева – жена, която направи от литературата мост, а от София – сцена на думи, памет и култура. “Скритите букви”, “Литературни маршрути”, фестивалите – тя върна града към духа.

Отличието връчи кметът на Столична община Васил Терзиев, който поздрави всички будители-добротворци, движени от желанието да направят света по-добър.

Тодора Радева благодари за наградата и каза:

„Ние наистина вярваме, че можем да бъдем свързани в езика. Вярваме в силата на литературата, която разказва истории, от които имаме нужда, за да продължим напред. Вярваме, че литературата носи бавна, но трайна промяна за всички нас. Будителството днес, както винаги, е един дълъг и бавен процес. То изисква посвещение и сериозна работа, изисква вяра в това, което правиш и пълно посвещение в мисията, която имаш.“

И още имена – собствени светлини

Хора, спасили гори от огън. Баща, загубил дете, но решил да спасява други. Доброволци, мечтатели, лекари, студенти, публицисти, активисти. Те не говорят за България – те я градят.

И когато кметът Терзиев каза:

“Доброто накрая побеждава.”

в залата звучеше като клетва, не като фраза.

Защото будителят не е герой от учебник. Будителят е човек, който когато е тъмно върви напред, въпреки това.

А тази година – младите поведоха.

И ако някой се пита какво бъдеще има България – отговорът стоеше на сцената. 18-годишен. С лаптоп. И със сърце.

И с изречението, което всеки българин трябва да повтаря като обет:

„Заедно можем.“

Източник: БНР