Светият синод обяви тримата кандидати за нов патриарх на България. Това са Григорий Врачански, Гавриил Ловчански и Даниил Видински, научи NOVA от свои неофициални източници. Патриаршеският избирателен църковен събор ще се състои на 30 юни. Интронизацията на новия български патриарх, който е Софийски митрополит, ще е в същия ден, в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Според Устава на Българската православна църква кандидатите трябва да отговарят на няколко условия:
да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква, да не е по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит поне пет години, да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
На тези условия отговарят девет митрополита. Наследникът на патриарх Неофит трябва да бъде избран на 30 юни, когато ще е и интронизацията му.
Врачански митрополит Григорий
Красимир Маринов Цветков е роден на 19.09.1970 г. в Ботевград. Средното си образование придобива в Природоматематическата гимназия в града. През 1995 г. завършва двугодишния паралелен курс на СДС „Св. Йоан Рилски“ в София. Приема монашески постриг на 17.11.1996 г. в Хаджидимовския манастир „Св. Георги“ от приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На следващия ден е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година – за йеромонах. Възведен е в архимандритско достойнство на 21.12.1998 г. През 1999 г. се дипломира в Богословския факултет на Атинския университет „Каподистрия“. От 01.11.2007 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия.
По решение на Св. Синод на 29.10.2010 г. е хиротонисан за епископ с титлата Браницки в Троянската ставропигиална св. обител „Успение Богородично“ и определен за втори викарен епископ на Софийския митрополит.
По решение на Св. Синод от 08.02.2011 г. е назначен за игумен на Троянския манастир. По решение на Св. Синод от 30.04.2014 г. е освободен от длъжността игумен на Троянската ставропигиална св. обител „Успение Богородично“ и от 01.05.2014 г. е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 5 март 2017 г. епархийските избиратели от Врачанска епархия го издигат за кандидат за Врачански митрополит. На 12 март 2017 г. след провеждането на канонически избор в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ в София Св. Синод на БПЦ-БП с пълно единодушие го избира и утвърждава за Врачански митрополит.
Ловчански митрополит Гавриил
Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16. 07. 1950 г. в гр. София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница. През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там на 27. 12. 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений – викарий на Софийския митрополит, който на „Възнесение Христово“, 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин.
На празника „Свети Дух“ същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира „Св. Петка“.
През 1984 г. завършва задочно Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24. 05. 1986 г. в Българското църковно подворие „Св. св. Кирил и Методий“ в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г. като защитава дисертация на тема: „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.“, за която получава научното звание – Доктор на Богословието. От м. септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. През този период е извършен ремонт на подворието, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони.
Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен.
По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000 -годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си в България, от 1991 г. до м. октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква – против разколническите действия на т. нар. „алтернативен синод“. На 19. 10. 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата „Макариополски“ и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21. 01. и 28. 01. 2001 г. е съответно избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит. През 2007 г. митрополит Гавриил става Ръководител на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод. От 2009 г. насам той оглавява Върховния църковен съвет при Св. Синод. През 2011 г. започва да ръководи и Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП. На 08. 02. 2012 г. Ловчанският митрополит Гавриил е удостоен със званието „почетен член“ на българската Камара на инженерите в инвестиционното проектиране.
Видински митрополит Даниил
Атанас Трендафилов Николов е роден на 02.03.1972 г. в Смолян. Завършва основно и средно образование в родния си град. През 1996 г. записва и учи Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет. През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир „Св. вмчк Георги“ под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 07.08.1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон. През 2002 г. завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. На 21.07.2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир „Рождество Богородично“. На 27.11. същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах. На 01.06.2006 г. е възведен в архимандритско достойнство.
По решение на Св. Синод на 20.01.2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски в ПКСХП „Св. Александър Невски“ и назначен за викарий на Неврокопския митрополит.
Такъв остава до 15.06.2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е канонично избран за Видински митрополит от Св. Синод.
SafeNews припомня, че след провелия се първи избор за митрополит в Сливен дядо Николай написа писмо, с което отказа да бъде номиниран за патриарх.
Напоследък обаче все повече епископи и митрополити твърдяха неофициално, че той ще приеме поста в „името на съборността на Църквата“ с мотива, че не може да откаже, ако хората го искат, а и цял живот се е готвил за бялото було.
Безпрецедентно Николай покани първия сред равни, както е наричан Вселенският патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим, гръцкия духовник Вартоломей да присъства в София на 30 юни като специален гост на Патриаршеския избирателен църковен събор.
SafeNews припомня, че на 16 март България изпрати в последния му земен път Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Той почина на 13 март в 22:22 ч. след продължително боледуване във Военномедицинската академия (ВМА-София) вследствие на многоорганна недостатъчност.
Източник – NOVA