Сваляме яката на каменния солдат, а след това отделяме главата от торса… Конструкцията на паметника на Альоша на Бунарджика е стоманобетон със сиенит. Което прави евентуален демонтаж далеч по-труден, отколкото премахването на монумента на съветската армия в столицата. Това коментираха пред „Марица“ скулпторът Иван Тотев и инж. Емил Бойчев, шеф на местната секция на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

„При Альоша основата е много по-здрава. По данни на Държавния архив в тази композиция са вложени 46 тона бетон и 2 тона желязо, облицовано с камък. И докато в София „нарязаха“ паметника, т.е. отрязаха самата бронзова отливка, тук, в Пловдив, трябва да се демонтира с други инструменти и с по-различна концепция ​- става въпрос за плътно цяло“, обясни инж. Емил Бойчев. Това обаче не правело демонтажа невъзможен. „Всичко е въпрос на организация и решения. Като разходи обаче е абсурд да ви направя някакво изчисление“, категоричен е инж. Бойчев.

„Паметникът има гранит, който е като външната стена на термос. Вътре е пълно с бетон. В България се е утвърдило мнението, че това е нещо вечно и неразрушимо. Ала това е част от бетонното мислене на комунистите! Според мен няма нещо, което да не подлежи на демонтаж“, съгласен е и скулпторът Иван Тотев. Според него първо трябва да се свали яката на каменния солдат, а след това да се отдели главата от торса.

„Това е възможно да стане без никакви разрушения ​- вероятно може да се ползва хеликоптер, тонажът на паметника ще позволи. Надолу вече се тръгва с канго ​- разбива се бетонът и се отлепват гранитните части, за да бъдат експонирани в разглобен вид“, предлага Тотев, но предупреждава, че всичко това изисква една наистина сериозна експертиза и да се осигури финансиране.

Скулпторът вижда два варианта за бъдещето на Альоша.

Едната възможност е паметникът да бъде демонтиран, но след това мястото да постои празно поне 2-3 години. Нека ние, пловдивчани, да свикнем с тази липса, дори да осмислим по нов начин мястото. В годините то е осквернено, дори бих употребил по-силна дума​ – замърсило е нашето мислене. Свикнали сме да живеем под тази сянка ​-сянката на руската зависимост. Нека се освободим от този демон и да осмислим града си по различен начин. Да си спомним Бунарджика от миналото на Пловдив ​- със статуите на Херкулес, които са били горе на хълма, предлага скулпторът.

Другата му идея е да се запази Альоша в този си вид, но той да се превърне в атракция.

Така върхът на хълма постепенно ще излезе от ореола си на сакрално или култово място за поклонение пред символите на комунизма. Вместо това паметникът може да бъде опакован, да стане атракция – хората да го виждат отблизо. Само че реализирането на подобна идея минава през конкурс с ясни параметри, добавя съименникът на бившия кмет.

Евентуални метаморфози с паметника на Альоша не са нова тема за пловдивската общественост.

Още през 2013 година статуята осъмна в едно септемврийско утро с авангардна нова визия.

Неизвестни (и до момента) извършители тогава сложиха червено наметало на гърба и черна превръзка на устата на солдата.

Тогава заподозрени бяха членове на младежката лява организация „Че Гевара“. Но полицията не успя да събере достатъчно доказателства, за да се стигне до обвинителен акт в прокуратурата след образуваната преписка във Второ РПУ. Случката изглежда още по-странна, като се има предвид, че демонтажът на новите аксесоари на паметника отне близо 6 часа. Като за целта се включиха и няколко алпинисти.

Покриването на Альоша очевидно е популярна идея. Тъй като през 2022 година френският художник Мич Брезунек превърна паметника в златен призрак. Макар и само чрез виртуалните технологии. Няколко пъти пък назад във времето монументът е осъмвал надраскан. Последният случай е от 2017 година, когато цялото пространство до паметника беше изрисувано със свастики и нацистки лозунги. Сред екзотичните идеи за трансформация на каменния войник беше и превръщането му в бутилка кока-кола.

Източник – Станимир Кронев за Марица

Още новини четете в секция България.