Студентите са празнували своя празник на 17-ти ноември! Ето как се е появил 8-ми декември
Българските студенти отбелязват своя празник. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса, свързан с това първото Висше училище в България да има „по-особен, свой празник“. На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя св. Климент Охридски – 25 ноември (8 декември по нов стил), за свой празник.
За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище „Славянска беседа“, в София. През 1905 г. в правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет „Св. Климент Охридски“, за първи път е записан текстът, че 25 ноември е негов патронен празник.
От 1916 г., в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България, годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември.
Така с годините най-старото и престижно висше училище в България – Софийският университет „Св. Климент Охридски“, създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност.
Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност.
През 1962 г. празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на университета – св. Климент, който е архиепископ Охридски.
През годините 8 декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник. Официално 8 декември е обявен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на заседание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г.
Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя, както и на влиянието на научните публикации на българските висши училища. Тези основни тенденции в Рейтинговата система на висшите училища в България за 2023 г. отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Това стана при представянето на 13-ото й издание на 1 декември т.г. Той уточни, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование.
Резултатите показват, че най-ниска безработица (под 1%) има сред завършилите професионалните направления: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3000 и 4000 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв., регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г.
По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направлението „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет в София (5,72).
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са: „Икономика“ с 24 906 студенти, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 48.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.
Две са висшите училища, които имат под 100 студенти. 85 студенти има в Театралния колеж „Любен Гройс“, а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4 процента през 2013 г. до над 8 процента от действащите студенти през 2023 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията: „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 г. са се обучавали 2,8 на сто от действащите студенти в страната.
Източник: Дарик
