След 10 ноември всички тръгват да пътуват в така мечтаната от години чужбина и никой не е чувал за „Мултигруп“ или въобще за частни фирми. Сред любопитните туристи обаче има известни и неизвестни имена от подземния свят, които много бързо откриват „колеги“ зад граница.
За разлика от политиците, престъпниците бързо намират общ език и се обединяват. Част от чуждите „мутри“ пристигат в България, повечето са от бившите съветски републики. Някои от тях изпълняват „мокри поръчки“, други са контрабандисти и крадци, трети – просто намират смъртта си далеч от родината.
Такъв е случаят с молдовеца Степан Рибаков, издирван от Интерпол и сочен за физически убиец на шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов.
Една от версиите е, че босът на „Мултигруп“ е екзекутиран от молдовеца, а поръчителят го е ликвидирал веднага, за да прекъсне връзката със себе си.
Българската „история на успеха“, с червени кавички
„Мултигруп“ на Илия Павлов беше българският капитализъм, развит така, както си го представяше средният комунистически елит. Бизнес, който процъфтяваше, когато държавата пропадаше.
Бизнесменът Илия Павлов говореше за „Мултигруп“ като за холдинг-мечта.
Преди да го застрелят през 2003 г. той даваше достатъчно интервюта, в които описваше компанията си като истински двигател на българската икономика – със стотици дружества в десетки индустрии, неизброими работни места, с милиарди лева оборот и предстоящо, но все отлагано листване на акции на световни фондови борси.
Накратко – новият капитализъм в действие, разцъфтял в първото десетилетие на прехода.
Но реалността е доста по-различна.
Първата разлика е в далеч по-скромните мащаби на бизнеса на „Мултигруп“, MG България, MG Корпорация и MG Asset Management, както последно се наричаше фирмата на Павлов. Живи свидетели има достатъчно, а медийните архиви са достъпни и без ровене в библиотеките.
Втората разлика е в същността на „Мултигруп“ – една винаги близка до властта икономическа структура от 90-те години, с невинаги ясни истински собственици в Швейцария и Лихтенщайн, която работеше основно в бизнеси с държавна собственост и протекция.
Тази структура дублираше дейности на държавата и беше особено активна в придобиване на активи по неясни схеми от съвместни дейности и чрез посредничество при търговски сделки с държавни фирми, много от които на ръба на закона или директно отвъд.
Това, което остана от “Мултигруп” в българската история 22 години след смъртта на основателя ѝ, са не толкова икономическите успехи, колкото понятието “мултаци”, което още преследва някои български политици.
В началото: спорт, служби, „Мултиарт“
Биографията на Илия Павлов е есенция на българския преход. Той е шампион по борба, зет на шефа на военното контраразузнаване и бизнесмен от нов тип, буквално от първите дни на частната инициатива.
През 1988 г., докато Тодор Живков е още на власт, той започва с трудово-производителна кооперация “Мултиарт”, а след това започва изкупуване и препродаване на стари съветски подводници и търговски сделки, най-вече с държавни заводи.
Във времената, когато фирмите нямат интернет страници и имейли, личните контакти и актуалната информация са всичко.
А те са в кого?
В министерствата, шефовете на външнотърговски фирми и държавните заводи. Ето тук идват Илия Павлов, “Мултигруп” и “мултаците”. И се захващат за работа.
Най-близките хора около Павлов го описват като предприемчив и комбинативен, без излишни морални скрупули. “В началото се изчервявах, но вече свикнах спокойно да се отричам в полза на собствения си интерес”, е казвал той пред Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна сигурност (ДС).
Самият Иванов е сред учредителите на “Мултиарт”. Той разказва как е използвал визитка на тази фирма за оперативна мисия в Испания. Докладът от мисията е изчезнал, но Иванов директно намеква, че тя е била свързана със Симеон Втори, вследствие премиер на България.
Неговата победа на изборите през 2001 година е била подпомогната финансово от Павлов с шестцифрена сума в долари.
Много може да се пише за тази емблематична фигура на прехода. Ако има повишен интерес Safenews ще ви разкаже и още.
А сега нека оставим нещо и за лентата, която може да видите тук:
По публикацията работи: Димитър Димитров/ Safenews
