31 януари 1995 г. – те седяха в „Амбрела“, в сенките на нощта  като хора, които знаят твърде много за това как да мълчат. Антоанета — студентка по право, дъщеря на Емил Кирилов; Асен — бодигардът, който държеше „Валтер“-а на шефа; Джина — приятелката му, с торбичката с документи; Валери и Драгомир — останалите от екипа.

Планът беше прост и опасен: да преминат границата с 270 литра бензин, да го продадат в сръбския черен пазар и да се върнат. Ембаргото на ООН бе превърнало тоя бензин в злато.

ПЪТЯТ КЪМ НОЩТА Пет коли. Нощ. Заведението издишваше мирис на пушек и смазано масло. Никой не искаше да говори за суми — само за маршрути и знаци.

На 1 февруари 1995 г., на завоя при Горановци, всичко се счупи

Колоната спря. Конкурентите — Синята брада, Ломския и Хитлера — бяха там, готови. Първите изстрели избухнаха в мрака. Според очевидци първо гръмна автомат, после „Валтер“ отвърна. Емил Кирилов падна на асфалта. В първите минути имаше само шум, няколко нечисти думи и движение: Асен и Джина се втурнаха да пометат каквото може да бъде скрито, за да не останат следи. Някой позвъни от кола. Нощта се напълни с тела и вопли.

НОЩТА НА ЗАВОЯ Аутопсията, записана в протокола, бе категорична по един детайл и празна по другите: смъртта е от огнестрелни рани, произведени от „Валтер“. Оръжието обаче не се намери. Вечерта на 2 февруари 1995 г. Емил беше изпратен с почести в кюстендилските гробища; ковчегът го носеха момчета с черни очила. Старите хора на площада предчувстваха: „Някой от тия, що го носят, го е убил.“

Следващите ходове са в протоколите

Средата на март 1995 г. — 22-годишният Асен е задържан. В обвинителния акт присъстват кадри от нощта, разноски от огледите и свидетелски показания, които се накъсват на места. Тримесечният му арест е отчетен; после идва гаранцията — 20 000 стари лева и пускане под залог. Документите сочат: делото се бави; главната прокуратура връща разследването за доразследване; заключението на следствието преминава от „убийство по непредпазливост“ към „убийство с известен умисъл“.

Процесът се точи две години. На 10 юли 1998 г. Окръжният съд произнася присъда: девет месеца лишаване от свобода, като се признава вече изтърпяното под съдебен контрол време — ефективно половин година, и глобата за обезщетение от 1 007 000 стари лева на вдовицата и детето.

ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ МЪЛЧАНИЕ, Но протоколите не казват всичко

Празнините остават и формират три версии, които градът преглъща като свои легенди — нито една доказана, всички възможни.

Версия 1 — „Грешният куршум“ Паника, светкавица, отражение, рикошет. Хитлера стреля първи; Асен, рефлексно, отвръща. В суматохата един куршум намира пътя си към шефа — трагична случайност. Тази версия е удобна за много хора: тя позволява обяснение без поръчител, без мрежи и плащания. Но после идват въпросите: къде е оръжието? Защо свидетелите говорят различно за броя на изстрелите?

Версия 2 — „Платеният изстрел“ Емил пречи на някого по-голям от него. Тук на сцената влизат пари, конкуренция, договаряне на пазара — и поръчител. Някой плаща, някой стреля, друг наблюдава. След това бързо се появяват сметки и движения на капитали, показания се нанасят и оттеглят, а ключови следи изчезват. Тази версия обяснява липсите, но остава без конкретни доказателства за поръчителя: има мотиви и ползи, няма директна следа.

Версия 3 — „Третият участник“ В мрака стои още един човек — далечен, тих, със смътна сянка. Някои свидетели споменават силует, който се отдръпва зад дърветата; други говорят за кола, чийто регистрационен номер никой не е успял да запише. Третият участник обяснява някои аномалии в ъглите на поразяване, но и тук — липсват доказателства: никаква ДНК, никакво видео, никакви вещи, водещи до лице.

Тридесет години след нощта всичко това е записано в едно студено досие

Протоколите, показанията, аутопсията — всичко е тук, в папките, но с белези на липса. Оръжието, което би могло да заключи версиите, остава изчезнало. Свидетелите, които са знаели, са променили следите си, стари приятелства са се разпаднали, някои са напуснали страната.

И така: кой натисна последния куршум? Беше ли това паника, сделка или невидим човек в сенките? Тези въпроси остават отворени, а досието — студено.

В Кюстендил хората знаят: има истории, които остават в папките, и има истории, които никога не се отпускат от нощта.

Димитър Димитров/ SafeNews