Палестинците се стремят към държавност повече от век. Докато войната между Израел и Хамас в ивицата Газа продължава, някои държави обявиха намерението си да признаят палестинските територии за суверенна държава.
Пълната независимост и членството в ООН обаче остават недостижими. Историята:
Палестинските територии са в състояние на политическа неопределеност от десетилетия, а желанието на палестинците за независимост и международно признание остава дълбоко спорно.
Откакто Израел обяви независимостта си през 1948 г., ивицата Газа и ивицата Газа са в центъра на повтарящ се конфликт с Израел заради конкуриращи се претенции за граници и палестинския суверенитет.
С продължаващата хуманитарна криза в ивицата, няколко държави – Австралия, Канада, Франция и Обединеното кралство, сигнализираха за намерението си да признаят палестинската държавност на годишното Общо събрание на ООН през септември. Ето какво би означавало това за региона и как би могло да повлияе на международния ред и дипломацията в продължаващата война.
Защо има подновен натиск за признаване на палестинска държава?
Последните призиви за държавност идват преди Общото събрание на ООН през септември и отразяват нарастващата загриженост на държавите относно тежките хуманитарни условия за палестинците, попаднали в центъра на войната на Израел срещу Хамас.
Тази война започна след изненадващото нападение на Хамас срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г., което накара Израел да започне военна кампания за унищожаване на групировката. Близо двугодишната кампания на Израел оттогава унищожи големи части от Газа и силно ограничи помощта за анклава, което според хуманитарните групи го е тласнало към глад.
Повече от сто от тези групи обвиниха Израел, че използва помощите като оръжие, посочвайки стотиците хора, за които твърдят, че са починали от глад или са били убити, докато са се опитвали да си набавят храна.
Управляваното от Хамас Министерство на здравеопазването на Газа определи общия брой на жертвите в анклава на над 60 хиляди от население от два милиона души. Израел оспорва данните.
Няколко държави, които възнамеряват да променят позицията си относно държавността – по-специално близки съюзници на САЩ като Австралия, Канада, Франция и Обединеното кралство, посочват влошаващата се ситуация в Газа като причина за промяната в позициите. Френският външен министър заяви, че „след 22 месеца безплодни опити не можем да се надяваме на трайно прекратяване на огъня, без да очертаем обща визия за това какво ще се случи след войната в Газа“.
По същия начин австралийският премиер Антъни Албанезе оправда стремежа на страната му за палестинска независимост като „най-добрата надежда на човечеството да прекъсне цикъла на насилие в Близкия изток и да сложи край на конфликта, страданието и глада в Газа“.
Лидерите обявиха промени в политиката на своите страни, след като много от тях се сблъскаха със силен вътрешен натиск от страна на местното население.
Всяка от тези страни има групи, които до голяма степен критикуват Израел, коментира експертът по Близкия изток Стивън Кук.
Въпреки че, хуманитарните съображения доминират в публичната реторика, някои експерти предполагат, че истинската движеща сила е вътрешната политика.
„Признаването на Палестина е може би предимно вътрешнополитически въпрос в страни като Австралия, Обединеното кралство или Франция, където мюсюлманите превъзхождат евреите десетократно или повече“, коментира експертът по Близкия изток Елиът Ейбрамс. „Това е вътрешнополитически ход, целящ да се хареса на мюсюлманския избирателен блок.“
Администрацията на Доналд Тръмп порица усилията за решение, наричайки ги „шамар в лицето на жертвите на 7 октомври и награда за тероризма“. Той заяви, че „няма да участва в тази обида, а ще продължи да води реални усилия за прекратяване на боевете“.
Колко държави признават палестинска държава?
Към март 147 от 193-те държави-членки на ООН са признали палестинска държава по дипломатически път. Някои от видните страни, които се въздържат от това, са Съединените щати – най-големият съюзник на Израел – както и други сили от Г-7 като Германия, Италия и Япония.
Франция беше първата страна, която обяви в края на юли, че безусловно ще признае палестинска държава на Общото събрание на ООН през септември. Това бързо беше последвано от Обединеното кралство, след това от Канада и Австралия, като всяка от тях постави условия за подкрепата си, включително демилитаризацията на териториите, обещания за провеждане на избори и изключването на Хамас от бъдещите структури на управление.
Междувременно други 15 външни министри, включително тези от Ирландия, Норвегия и Испания, изразиха интерес към възраждането на решението за две държави.
Всеки президент на САЩ от 1993 г. насам, с изключение на Тръмп, е изразявал подкрепа за решение с две държави, но то не е официално прието като политика на САЩ до администрацията на Джордж У. Буш през 2002 г. Въпреки това, нито един президент не се е ангажирал едностранно да признае независима палестинска държава преди договорено мирно споразумение с Израел. Особено след избухването на войната между Израел и Хамас, както Джо Байдън, така и Тръмп, не са заели окончателна позиция относно подкрепата за държавността. За разлика от това, анкета от август показва, че близо 60% от американците смятат, че всички членове на ООН трябва да признаят палестинска държава.
Израелското правителство твърдо се противопоставя на идеята, а анкетите разкриват малка подкрепа сред населението на Израел.
Данните от юли 2025 г. разкриха, че само 23% от еврейските израелци подкрепят решение с две държави в сравнение с 82% от арабските израелци. По подобен начин анкета от май на Палестинския център за политически и социологически изследвания установи, че повече от половината палестинци също се противопоставят на рамката за две държави.
Каква е историята на палестинската държавност в Организацията на обединените нации?
През октомври 1974 г. Организацията на обединените нации приема Резолюция 3210, с която признава Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен и легитимен „представител на палестинския народ“. Няколко дни по-късно Общото събрание предоставя на ООП статут на наблюдател, което ѝ позволява да участва в събранието и други органи на ООН.
През 1975 г. Общото събрание създава Комитет за упражняване на неотменимите права на палестинския народ – съставен от 25 членове и 24 наблюдатели – за да насърчава правото на палестинците на самоопределение, суверенитет и национална независимост. До 1988 г., след палестинската декларация за независимост, обозначението „Палестина“ официално заменя ООП в системата на ООН.
Палестинските територии постигнаха напредък в кандидатурата си за членство през 2012 г., като получиха статут на постоянен наблюдател.
Този статут, предоставен от Общото събрание с мнозинство от гласовете, позволява на палестинската делегация да участва във всички заседания на ООН и да поддържа мисия в централата на ООН в Ню Йорк. Тя обаче все още не може да гласува по резолюции и решения на Съвета за сигурност.
Оттогава ООН продължава да приема резолюции относно палестинските територии, включително тези, свързани с напредъка на палестинските права, продължаващия израелско-палестински конфликт и по-широкия статут на Палестина в системата на Организацията. Към днешна дата палестинската делегация се е присъединила към няколко основни договора на ООН за правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права. Също така е и страна по основни институции като Международния наказателен съд. Но въпреки огромната подкрепа за палестинската държавност в Общото събрание, пълноправното членство в ООН остава недостижимо поради противопоставянето в Съвета за сигурност – предимно от Съединените щати.
Какъв е процесът на ООН за предоставяне на пълноправно членство?
Държава, която иска членство в ООН, първо трябва да подаде заявление до генералния секретар, който препраща заявлението до Съвета за сигурност. Заявлението трябва да получи потвърждение от поне 9 от 15-те членове на Съвета и да избегне вето от който и да е от петте постоянни членове. Ако е успешно, заявлението се премества в Общото събрание, където е необходимо мнозинство от две трети от гласовете за окончателно одобрение.
През 2011 г. Махмуд Абас, президент на Палестинската администрация (ПА) – отделна правна институция, която администрира предимно части от Западния бряг – кандидатства за пълноправно членство в ООН за палестинските територии. В крайна сметка обаче кандидатурата му беше блокирана в Съвета за сигурност. ПА поднови искането си за членство през 2024 г., но не успя да постигне напредък, след като Съединените щати наложиха вето върху заявлението. Американските представители твърдят, че членството трябва да се осъществи само чрез преки преговори между ПА и Израел, а не чрез едностранни действия в Организацията на обединените нации. Дори ако палестинските територии получат независимост, това няма автоматично да им осигури пълноправно членство в ООН.
Постижима ли е палестинската държавност?
Идеята за решение с две държави отдавна е централен компонент на мирните усилия, главно чрез споразуменията от Осло от 1993 г. (поредица от споразумения, насочени към създаване на взаимно признаване между Израел и ООП, установяване на самоуправление за палестинците и постигане на мирно разрешаване на израелско-палестинския конфликт). Но експертите твърдят, че ще е необходимо много повече от шепа държави, които правят мащабни обявления в подкрепа на държавността, за да се постигне действителна независимост в Газа. Друг усложняващ фактор е фрагментираната държава на палестинското ръководство, разделена между Хамас в Газа и Палестинската автономия на Западния бряг.
Дори ако повечето страни от ООН гласуват в подкрепа на палестинската държавност, официалното признаване все още изисква одобрение от Съвета за сигурност – стъпка, която много експерти са съгласни, че е малко вероятна поради настоящата опозиция на САЩ. Ако Съединените щати гласуват „За“, което е възможно при друг лидер, е важно да не се преувеличава влиянието на САЩ върху Израел.
„Мисля, че ако имаше палестинска държава, щеше да има широки международни усилия, които да ѝ помогнат да бъде успешна. Но в крайна сметка, без значение какво прави някой, властта е в ръцете на израелците. Признанието от никое външно правителство няма да промени възгледа за суверенитета, тъй като промяната трябва да дойде в израелското общество, но дотогава може да е твърде късно“, коментира експертът по Близкия изток Стивън Кук.
Council on Foreign Relations/Превод:SafeNews
