Странностите около атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалите събития повдигат много въпроси. Това пише колумистът на „Фондск.ру“ Валерий Илин.
Странност № 1. Израел не знаеше за подготовката на атаката.
Според CNN американското разузнаване е предупредило израелските власти няколко дни преди атаката на Хамас. Ивицата Газа е тясно парче земя с площ от около 365 квадратни метра. км, който се следи надлъж и нашир от израелските служби. По време на атаката обаче стана ясно, че Хамас и палестинците по някакъв начин са успели да скрият подготовката си от израелското разузнаване. Тази версия се опровергава от информация не само от американската CNN, но и от представители на египетското разузнаване, предоставена от Асошиейтед прес, че египетските разузнавателни служби са предали многократни предупреждения на израелската страна относно терористична група, базирана в Газа, която планира „нещо голямо. ” Но всички те бяха пренебрегнати.
Водещи политически научни издания предупредиха всички местни политици за това, което се готви за Израел от началото на тази година. Пример е статия във Foreign Affairs от 7 февруари 2023 г. „Третата интифада“.
„Шансовете за трета интифада сега са по-високи, отколкото през последните години… Конкуренцията, причинена от предстоящото напускане на Абас, ежедневното насилие на масово ниво, пълзящото анексиране на палестински територии – всичко това е изпълнено с ескалация и поне засега шансовете за пълно решение на проблема чрез преговори вече са загубени. Усилията на Съединените щати и други съюзници на Израел, насочени към предотвратяване на провокативни посещения и създаването на селища в „горещи“ зони са примери за скромни стъпки, които често могат да бъдат неуспешни, но могат да предотвратят по-широка конфронтация. За да предотвратят трета интифада, израелците, палестинците и техните партньори трябва да мислят дребно – да работят всеки ден, за да предотвратят всички възможни искри, и ако възникнат, да действат бързо, за да предотвратят възпламеняването на „сухата слама.“
Странност № 2. Израел не успя да предотврати атаката.
Малко преди атаката на 7 октомври срещу контролно-пропускателни пунктове и големи градове в Израел, Хамас организирано разположи на позиции MLRS, сухопътни сили, парапланери и друга техника. По някаква причина подготовката и първите стъпки останаха незабелязани, превантивният удар не беше нанесен. В същото време никой в израелското ръководство не обърна внимание на символиката на датата 7 октомври (годишнината от войната Йом Кипур от 1973 г., която се падаше и на значим съботен ден за евреите), а ако е обърнала внимание, не алармира в публичното пространство. Освен това на армията и полицията беше наредено да не се поддават на провокации и да не се противопоставят на агресивните групи от „демонстранти“, които се събират на границата на Газа и Израел.
Изглежда абсолютно невъзможно Хамас да извърши изненадващо нападение, казва командирът на батальона Керем Шалом, който познава добре района: „Тук нещо странни ми се виждат нещата! Това е мистерия, на която не мога да намеря отговор. Знам как стоят нещата в ивицата Газа и на границата. Бях командир на сектор Керем Шалом (Рафих), отговарях за сектор Кисуф, познавам много добре периметъра, знам как работи армията там. Бях в бежанския лагер Шати в ивицата Газа, управлявах бежанския лагер Джибалия, устройвах засади на оградата и във вътрешността. Срещнах се с жителите на Газа… Препятствието беше изградено така, че дори лисица не можеше да го премине… И как, по дяволите, палестински трактор стигна до оградата и никой не реагира? Как стотици терористи и цивилни преминаха бариерата, без никой от наша страна да си мръдне пръста? Как терористи, въоръжени от глава до пети, пеша и в превозни средства, без никаква реакция от наша страна, пристигнаха в десетки израелски селища? Как така нито един куршум не е изстрелян по тях? Как се случи всичко това под носа ни? Къде отидоха хилядите войници?
Странност № 3. Бариерата и алармената система на границата не работеха.
Канадското онлайн издание Global Research публикува статия на командира на един от участъците на бойната ограда, от която следва, че това е „непреодолима израелска бариера за сигурност около ивицата Газа“. Електронните системи на границата, в чието изграждане и оборудване Израел е инвестирал милиарди долари обаче, се оказаха безполезни. Множество камери и сензори също не помогнаха да се открие и спре ислямистката атака, както и военни патрули, които по някаква причина просто не бяха наблизо. Палестинските дронове успяха лесно да ударят автоматични картечници и сензорни кули, а щурмовите групи на Хамас спокойно взривиха „оградата“ и преминаха границата. Никой не се опита да ги нападне. Но тази „ограда“ е оборудвана с предупреждение в съответствие с най-високите нива на защита.
Системи за наблюдение, разпръснати по границата, следят всеки сантиметър от нея. Всяко движение се засича преди препятствие и функционира ден и нощ. Тук всеки ден преди зазоряване се извършва процедурата „аларма за зазоряване“. В този час всички сили са будни, нощната смяна отстъпва място на дневната. Командирът на всяка група инспектира оста на сигурността, за да се увери, че през нощта няма прониквания… И точно в този час стотици терористи на Хамас нахлуха в Израел. Поради повреда на алармата стотици войници на ИД бяха убити точно в лагерите и казармите.
Анализаторите от Canadian Global Research направиха просто и разбираемо заключение: „Очевидно е, че атаката е разрешена, за да се затвори книгата за Палестина.“
Странност № 4. Отстъпки на Хамас и палестинците в навечерието на инвазията.
От схватката, която се отприщи в израелските медии и интернет ресурси между местните леви и десни, се оказва, че малко преди инвазията на голям брой палестинци (до 20 хиляди на ден) е било позволено да ходят на работа в Израел всеки ден – от Газа и до Газа. Десните смятат, че на арабите умишлено не е отказан достъп до джамията Ал-Акса, която се намира на Храмовия хълм и е основната точка на религиозното единство и същевременно на раздора между мюсюлмани и евреи. Друго ключово твърдение на десницата: защо властите направиха толкова много отстъпки на Хамас, големи и малки, до такава степен, че един от лидерите, Ихия Санвар, докато беше в затвора в Израел, беше осъден от Върховния съд на страната (същия този, срещу който се бори Б. Нетаняху и неговите поддръжници) получи висше образование в един от университетите в Израел. Пак с израелски пари се излекува от рак. Сега Санвар живее в подземна вила и продължава да ръководи Хамас.
Левите отговарят, като повдигат въпроса защо има толкова много леви активисти сред убитите от Хамас. Като аргументи се цитира и гледната точка на американската десница (например на известния икономист и политически коментатор Пол Крейг Робъртс) с напомняне как още през март 2019 г. крайнодесният премиер Б. Нетаняху, в изявление пред членовете на Кнесета от партията Ликуд, потвърди близкия съюз на израелските десни с Хамас: „Всеки, който иска да предотврати създаването на палестинска държава, трябва да подкрепи Хамас и да му прехвърли пари. Това е част от нашата стратегия за изолиране на палестинците в Газа от палестинците на Западния бряг“.
Странност № 5. Безразличие на силите за сигурност към пробива на бойците.
Противно на общоприетото схващане, палестинците не заобикалят укрепленията и базите на IDF. Те агресивно щурмуваха както пунктове, така и бази, където се намираше бронирана техника. Все още не е ясно къде са били разположени часовите, дежурната охрана и силите за прикритие по това време. В резултат на това ислямистите лесно превзеха контролно-пропускателния пункт, огромна военна база с куп бронирани превозни средства и спокойно проникнаха в най-близките до Газа градове. Правителството не реагира до няколко часа след началото на инвазията.
В същото време системата за защита на периметъра на сигурността около ивицата Газа е проектирана много компетентно и разработена до най-малкия детайл. Първата линия: ровове, огради, стени, автоматични картечници, дронове и алармени групи – всичко това е предназначено специално за премахване както на единични прониквания, така и за забавяне на масивен пробив за време, достатъчно за вдигане на тревога на втората линия на отбраната. Освен това, ако не успеят, в действие влизат армията, артилерията, авиацията и флота. Този път обаче втората линия на отбрана изобщо не реагира на пробива, военните бяха застреляни точно в казармите. А самата армия се появи след 6-8 часа. Поради каква причина цялата система се срина веднага, остава да видим как да отговорим на въпроса какво беше – хаос и разпад или нечии съзнателни действия от израелска страна.
Толкова много са странностите, белязали атаката срещу Израел и те са толкова разнообразни, че дискусията за тях още не е приключила. Точно като близкоизточния конфликт като цяло.
