Гласоподавателите в Исландия отидоха до урните, за да решат дали страната трябва да възобнови отдавна застоялите преговори за членство в ЕС. Този процес се случва в сянката на заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да контролира близката Гренландия.

Въпросът с „да“ или „не“ на референдума е достатъчно прост за около 265 000 избиратели с право на глас: Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към ЕС?

Ако избирателите отхвърлят предложението, това е всичко, поне за едно поколение.

Гласуване със „за“ би задействало преговори с изпълнителната власт на ЕС, Европейската комисия, обхващащи 35 области, от икономиката до правата на човека. Някои поддръжници смятат, че Европейският съюз би могъл да предложи защита, ако Тръмп някога отправи подобни заплахи и срещу Исландия. Но противниците не са доволни, че членството в ЕС може да застраши богатите рибни запаси на Исландия.

Експертите очакват оспорван вот. Повече от 20% от избирателите са гласували предварително преди изборния ден.

Близката Гренландия хвърля сянка върху референдума

Когато Тръмп говори за контрола на САЩ над Гренландия, той промени настроението в Исландия, само на 290 км от самоуправляващата се територия на Дания, дългогодишен съюзник на САЩ.

Въпреки че Тръмп е заявил, че няма да използва сила, за да завземе Гренландия, интересът му изглежда не е намалял.

Основното безпокойство сред мнозина в Исландия е ясно – ако Гренландия бъде завзета, следващата ли е Исландия?

Следващият въпрос също е ясен: ако отговорът е „да“, членството в ЕС осигурява ли защита срещу евентуални нови амбиции на Тръмп в Северния Атлантик?

Лявоориентираното коалиционно правителство на Исландия, избрано през 2024 г., със сигурност мисли така и до голяма степен това е причината, поради която то продължи с референдума за ЕС, който планираше за следващата година.

„Вече не можем наистина да се доверим на САЩ“, каза Хилдур Кнутсдотир, писателка на хорър романи, която подкрепя членството в ЕС.

След повече от десетилетие – членството в ЕС отново е на дневен ред

Разговорите за ЕС не са нищо ново за Исландия, която официално прекрати предишните си усилия за присъединяване към Блока през 2015 г., до голяма степен поради опасения какво би означавало членството за богатите ѝ рибни ресурси.

Огромният улов на треска и пикша от студените арктически води около Исландия също е от основно значение за националната идентичност. Потомците на викингите, заселили се в Исландия, са живели край морето в продължение на векове.

Тъй като голяма част от икономиката на страната е насочена към доходоносната и добре управлявана риболовна индустрия, правата за риболов бяха тема на разговор в подготовката за референдума.

Присъединяването към 27-членния ЕС би изисквало Исландия да бъде част от общата политика на Блока в областта на рибарството, която би позволила на испански, холандски и други траулери да влизат в нейните води. Правителството е посочило, че ще се стреми към специално споразумение, потенциално пълно освобождаване от политиката.

В последните дни преди гласуването, министър-председателят на Исландия, Криструн Фростадотир, се опита да напомни на избирателите, че референдумът не е краят на въпроса и че ще има друг референдум, ако и когато Исландия постигне споразумение за членство с ЕС.

„Това не са избори за членство, нито за адаптация, тъй като ще има друг референдум за споразумение за присъединяване, ако резултатът е „да““, каза Фростадотир.

Рибата не е просто икономически въпрос. Тя е част от националната идентичност

За мнозина националната идентичност на Исландия и в крайна сметка нейната култура, също са част от въпроса.

Исландия, която получи независимост от Дания през 1944 г., има горда история на откази да бъде притисната от по-големите и по-богати европейски държави. Тя дори води. и печели, така наречените Войни на треската с Великобритания през 70-те години на миналия век заради риболовните си райони.

Поддръжниците на членството в ЕС казват, че е най-добре Исландия да се сближи с европейските си съседи, за да се бори с проблеми, които не зачитат границите, като например изменението на климата.

Исландия вече е част от безпрепятствения единен пазар на ЕС и от Шенгенската зона за свободно пътуване. Страната има собствена валута, която е по-малко стабилна от еврото и договаря някои от собствените си търговски споразумения, например с Китай.

Противниците твърдят, че настоящата уредба е точно както трябва и че Исландия вече се ползва с всички предимства на европейската интеграция без компромисите със суверенитета, които неизбежно идват с пълноправното членство.

„Мисля, че Исландия е по-добре извън ЕС, в рамките на тясното сътрудничество с ЕС“, каза бившият премиер Катрин Якобсдотир.

AP/превод: SafeNews