„Румен Радев не би могъл да реализира успешен политически проект.Още повече, че ние бързо се уморяваме от публичните личности. Той вече 10 години ще е на авансцената. Което означава, че е писнал на голяма част от хората.“ Това каза в интервю за Стандарт политологът Стойчо Стоев.

SafeNews публикува цялото интервю без редакторска намеса.

– Каква година изпрати България във вътрешнополитически план, г-н Стойчев?

– Динамична беше 2023-та. Иновативна заради новата формула на ротационно представителство в парламента и в Министерски съвет.

Другото специфично нещо за годината е новата роля на ДПС и Делян Пеевски в управляващото мнозинство от публична гледна точка.

Годината имаше и няколко по-тежки криминални инциденти – опитът за посегателство вържу живота на главния прокурор Иван Гешев, убийството на Алексей Петров. Имаше и още такива странни случаи – с Къро и с Ангел Христов, например. Те бяха с политически отенък, но ние така или иначе не знаем реално какво точно стои зад тях.

– Бяха направени и промени в Конституцията. Това означава ли, че спешно е необходима ревизия на Закона за съдебната власт?

– Разбира се. Любопитна и тук ще е ролята на Делян Пеевски. Ние не знаем дали той ще се ангажира с координацията на тази работа, но е възможно. Трябва да проследим откъде ще идват инициативите – дали от правителството или от Министерство на правосъдието. Иначе, както сме свикнали, в парламента ще се появяват законопроекти, подписани от Кирил Петков, Бойко Борисов и г-н Пеевски. Ще видим тепърва дали лидерството в Народното събрание ще се заеме изцяло с урежданета на Закона за съдебната власт и ще изземе ли то инициативата от Министерски съвет. Защото е налице конкуренция. Ако съдебната реформа досега е била запазена марка на „Демократична България“ и Христо Иванов, правосъдният министър Атанас Славов като негов близък колега и бивш сътрудник, ще продължи да върши тази работа. Но от друга страна г-н Пеевски се заяви пред широката публика като бащата на Конституцията. Твърде е възможно той да поеме тази инициатива. Знаем, че всеки един депутат може да инициира законодателство.

Конституционната реформа на практика ще продължи и с правилото за т. нар. регулатори, тъй като техните ръководства ще се избират също с квалифицирано мнозинство.

– Безспорно ротацията на премиерите в началото на март ще е важното събитие за страната ни. Кабинетът „Денков“ трябва да подаде оставка и Мария Габриел да стане премиер на правителство с мандат на ГЕРБ, тъй като рулетката се завърта и президентът Румен Радев е длъжен да връчи мандата на първата политическа сила.

– Предполагам, че при оставката на правителството ще се събере много по-широко мнозинство, тъй като там ще гласува и опозицията с аргумента, че настоящият кабинет е зловреден. При положение, че г-жа Габриел ще е премиер и това е договорено в коалицията, не виждам защо ГЕРБ трябва да пропуска мандата, тя ще го реализира по всяка вероятност. Това е по-разумният вариант от гледна точка и на политическата отговорност.

Дискусионно е обаче, дали ще бъде запазена структурата и персоналният състав на кабинета.

– В публичното пространство има спекулативни твърдения за смяна на точно определени министри. Как мислите, в новото правителство ще се „влее“ ли свежа кръв?

– Трудно е да се намерят критерии, за да се каже кой министър е слаб. Знаете, че отговорността за управлението се носи от парламентарното мнозинство, а не от министрите. Те по-скоро са изпълнители на политиките. По тази причина някои министри могат да си отидат ако не са формулирали приоритетите в дейността си. Тук по-скоро преценката ще е чисто политическа. Партиите, които ще се договорят за подкрепа на новото правителство, трябва да се ангажират и с отговорността за съответните персонални назначения. Ако, да кажем ДПС или ГЕРБ ще носят по-голяма отговорност, ще трябва да се посочат ресорите им. Но в условията на широка коалиция запазването на статуквото е много по-вероятният сценарий, отколкото промяната. Защото например, „ПП – ДБ“ е коалиция от много партии. И е възможно някоя от тях да блокира промените.

– Как ще коментирате приемането на страната ни по въздух и вода в „Шенген“?

– Нито съм възторжен ентусиаст, нито пък дълбок песимист. Позитивното за нас е отпадането на пречката Холандия. Защото тя ни блокира още от самото начало на преговорите. Австрия никога не ни е била голяма спирачка. Всъщност, има ли вече решение на Съвета?

– Все още не. Но на 4 януари лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че има подписан допълнителен протокол, според който България е длъжна в рамките на месец да даде убежище на всеки желаещ да остане у нас бежанец.

– Нека да даде. Някои се страхуват да не станем гето за емигранти. Това няма как да се случи, особено в условията на свободно движение на хора. Нищо по-различно няма да стане от това, което в момента се случва. Мен ако питате, много хора са повече притеснени от руснаците, които имат собственост по българското Черноморие.

– А оптимист ли сте относно приемането на България в еврозоната от 1 януари, 2025 г.?

– Единственото, което ми се струва спънка пред това, е дали Асен Василев е искрен когато казва, че еврозоната му се струва като добра перспектива. Защото той и БНБ са много важни фактори. Финансовият министър по отношение на инфлацията може много да влияе чрез повишаването на доходите и т. н. Ако отчетем понижаваща се инфлация, напълно е възможно да влезем в еврозоната, макар и да не покриваме всички критерии. Този успех много повече ще касае гражданите, отколкото „Шенген“. Да, има доста икономисти, които казват, че за България ще е изключително вредно да бъде в еврозоната. Но, възможно е ние да станем част от нея докато г-н Василев е финансов министър. От друга страна зависи и от държавите в еврозоната. Дали те ни искат там. Според мен да, тъй като във финансово отношение ние сме много по-стабилни от други държави.

– Хора, гравитиращи около президента Румен Радев създадоха движение „3-ти март“, за което ваши колеги твърдят, че ще се превърне в голяма партия след евроизборите. Ще има ли успех този нов партиен проект?

– Песимист съм и то не само заради Румен Радев и неговите амбиции като политик. Но и от гледна точка на това, че навсякъде по света президентският пост е краят на една политическа кариера. След този връх всички опити за нови партийни проекти са увенчани с тотален неуспех или крах. Най-добре е след като слезе от поста си, президентът да се занимава с научна работа, с писане на книги и т. н. Неслучайно в нашата държава всеки президент като напусне „Дондуков“ 2 получава офис, има право на административен служител, кола, шофьор и охрана от НСО. Така, че Радев не би могъл да реализира успешен политически проект. Още повече, че ние бързо се уморяваме от публичните личности. Той вече 10 години ще е на авансцената. Което означава, че е писнал на голяма част от хората. Така, че президентът Румен Радев няма да успее нито с „3-ти март“, нито дори с „9-ти септември“.

Източник: Стандарт

Още новини четете в категория България.