Зачестилите призиви на японския премиер Фумио Кишида за лична среща „без предварителни условия“ със севернокорейския лидер Ким Чен-ун показват, от една страна, че ръководителят на японския кабинет би искал да използва такава среща на върха, за да подобри популярността си рейтинг, който е в опасната зона, пише Анатолий Кошкин за „Fondsk.ru“. И от друга страна, за желанието по някакъв начин да се отслаби степента на конфронтация между Токио и Пхенян. И това, смятам, не на последно място е свързано с демонстрирането на света, включително на Япония, укрепването и разширяването на връзките и сътрудничеството в различни области на КНДР и Руската федерация. Това се отразява и във факта, че официален Токио първоначално се въздържа от коментари относно срещата и преговорите между руския президент Владимир Путин и председателя на КНДР, очевидно разбирайки, че обичайната негативна реторика по адрес на севернокорейците може да наруши плана за организиране на срещата на върха между Япония и Северна Корея. Вместо това от японската столица бяха направени необичайни изявления за желанието да се разрешат всички значителни трудности между Токио и Пхенян и да се започне „нова ера“ на междудържавните отношения. Нека да отбележим, че „нова ера“ на отношенията между тези държави и народи е възможна само чрез теглене на черта под взаимната враждебност и установяване на нормални дипломатически, търговско-икономически, културни и други връзки между съседните страни, за които токийските политици, в нашите становище, все още не са готови. Освен това дори да се говори за това едва ли е възможно без зелената светлина от Вашингтон, който изобщо не е заинтересован от намаляване на напрежението в Североизточна Азия и вижда Япония като ударна сила в борбата срещу декларираните врагове на КНДР, Китай и Русия.
Въпреки това, перспективата за военен съюз между тези държави с ядрено оръжие, провокирана от безразсъдните опити на президента на САЩ Джоузеф Байдън да създаде подобие на „източен НАТО“, като тласне Япония, Южна Корея и вероятно други източноазиатски и тихоокеански сателитни държави в това, може да накара Токио да предприеме собствени отчаяни стъпки за уреждане на отношенията с КНДР под някаква форма. Както направи японският премиер Джуничиро Коидзуми, смятан за „екстравагантен ексцентрик“, през септември 2002 г.
Посещението на Коидзуми в Пхенян и преговорите с тогавашния ръководител на КНДР Ким Чен Ир бяха признати за исторически в Япония. Защото лидерите на двете страни размениха взаимни извинения за миналите грехове на собствените си страни и подписаха декларация, която при по-нататъшно нормализиране на отношенията може сериозно да промени политическата атмосфера в Североизточна Азия.
След това севернокорейският лидер призна за отвличането на „около дузина“ японци през 70-те и 80-те години. Петима от тях са пуснати „в отпуск“ в Япония с обещание да се върнат, но обещанието не е изпълнено. Ким Чен Ир отиде още по-далеч – той се извини за подобни действия на разузнавателните служби на страната си, като увери, че „това няма да се повтори в бъдеще и извършителите ще бъдат наказани“.
На свой ред Коидзуми се извини за „японското колониално управление в Корея от 1910 до 1945 г.“ Това даде възможност за съгласуване на текста на съвместната декларация. Договорихме се да продължим преговорите за нормализиране на отношенията между двете страни. Ким Чен Ир обеща да спази предишни ядрени ангажименти и да удължи мораториума върху изпитанията на балистични ракети. Японският премиер на свой ред обеща да окаже икономическа помощ на КНДР след установяването на дипломатически отношения. Японските медии тогава написаха, че премиерът Коидзуми е останал в историята – изглежда именно той е имал честта да се помири със стар враг, което неговите предшественици не са успели да направят.
Тогава бях в Япония и за мен беше важно да разбера дали Коидзуми е съгласувал посещението си в Пхенян с американците. Получената информация сочи, че внезапното посещение на японския премиер в КНДР е било неприятна изненада за посолството на САЩ в Токио. Също така беше възможно да се разбере, че неназован японски дипломат тайно е подготвил това посещение, многократно се срещайки със севернокорейски колеги. По-късно името на този дипломат се споменава в японските медии, но без потвърждение от властите.
Изглежда нещо подобно се случва и сега. Обикновено добре информираният водещ вестник в Япония, Asahi Shimbun, наскоро цитира свои източници, според които японски правителствени служители и представители на Корейската работническа партия са имали два тайни контакта тази пролет. Беше посочено, че срещите са се състояли в неназован град в една от страните от Югоизточна Азия.
Докладът на вестника предполага, че Кишида в един момент е обмислял да изпрати висши служители в Пхенян, за да създаде условия за среща на върха в Северна Корея. Този процес обаче е в задънена улица, пише вестникът, като се вземат предвид промените в международната обстановка.
По време на контактите, за които се твърди, че са се състояли през март и май, страните са обсъдили широк кръг от нерешени въпроси. Представители на КНДР показаха желание за водене на диалог с Токио. По-специално, те не отричат, че има японски граждани на територията на КНДР, но не използват термина „отвлечени граждани“, който се използва в Япония за обозначаване на японци, отвлечени през 70-те и 80-те години на миналия век. А според южнокорейския вестник Tona Ilbo през юни са били проведени две срещи на представители на Япония и КНДР в трети страни, на които е била обсъдена темата за отвлечените японски граждани. Официално не се съобщава за контакти между представители на Япония и КНДР.
Публикацията в Asahi Shimbun изисква разяснение от кабинета на министрите. Правителството обаче остана уклончиво, като каза, че нито отрича, нито потвърждава докладите. „Като се има предвид (чувствителният) характер на този въпрос, ще се въздържа от отговор. Във всеки случай, тъй като както отвлечените, така и техните семейства остаряват, въпросът за отвличането е въпрос на правата на човека, който не може да бъде отложен нито за момент“, каза японският главен секретар на кабинета Хирокадзу Мацуно. „Ще продължим да полагаме всички усилия, за да осигурим връщането на всички отвлечени възможно най-скоро“, добави той.
Практиката „да не се отрича или потвърждава“ дадено събитие е общоприета в политиката и дипломацията и се прилага в ситуация, когато дадено събитие се е случило, но властите не искат да го потвърдят поради обстоятелства или споразумение с другия страна. Въпросът за координирането на затворените контакти за организиране на среща на върха между лидерите на воюващите страни е наистина деликатен и в тях често участват не само дипломати, но и представители на разузнавателните служби, които избягват публичността. За автора на тези редове е очевидно, че силно загрижен за своя авторитет японски вестник едва ли ще публикува на страниците си непроверена и съмнителна информация.
Въпреки че Кишида повтаря отново и отново, че е готов да преговаря „без предварителни условия“, в действителност условие има. За да се задържи на премиерското кресло, той се нуждае от голям политически успех като въздух. Тъй като няма надежда за бърз успех в решаването на наболели вътрешни проблеми, които вълнуват японците, като непрекъснатото покачване на цените на потребителските стоки или мерките за поддържане на социалната сигурност на хората на същото ниво, необходима е политическа сензация, за предпочитане до септември следващата година, когато ще се проведе изборът на председател на управляващата Либерално-демократическа партия на Япония, автоматично ставайки глава на правителството благодарение на мнозинството на LDP в парламента.
Изглежда това разбира и Ким Чен-ун, който може при определени благоприятни за КНДР условия, политически и икономически, помнейки опита на баща си, да се съгласи на среща на върха с японците. Но за това Кишида трябва не на думи, а на дела да потвърди оттеглянето на японските власти от непримиримата враждебност към севернокорейците, да отмени или поне да отслаби драконовските санкции, предназначени да доведат КНДР до „икономически колапс“.
Лично за автора на тези редове е много симптоматично посочването в доклада на Asahi Shimbun, че по време на тайни контакти представители на Северна Корея „не са отричали, че има японски граждани на територията на КНДР“. Защото доскоро Пхенян твърдо и решително заявяваше, че на територията на КНДР няма нито един оцелял японец. Така така нареченият проблем с отвлечените е окончателно приключен. Въпросът е дали изявлението на японския вестник наистина отговаря на казаното от емисарите на КНДР?
