Групата Г-7, включваща САЩ, Япония, Канада, Великобритания, Франция, Германия и Италия, наскоро се споразумя за координация и по-строги санкции срещу Русия. Целта е да се ограничи способността на Кремъл да финансира войната си в Украйна.

Планът е насочен към държави, които купуват руски петрол, като косвено помагат на Москва да избегне санкциите. Ключови купувачи като Индия, Китай и Турция разшириха вноса си на руски суров петрол след инвазията през 2022 г.

Въпреки тази колективна позиция, президентът на САЩ Доналд Тръмп досега избягва одобряването на нови санкции срещу Москва. Това държи съюзниците несигурни относно следващите стъпки на Вашингтон. САЩ обаче наложиха допълнително мито от 25% върху индийския внос, като повишиха общите мита върху индийските стоки до 50%, в опит да възпрат покупките на петрол от Русия от страна на Ню Делхи.

Защо е важно

Колебанието на Тръмп да се присъедини напълно към стратегията за санкции на Г-7 въвежда стратегическа неяснота, която би могла да отслаби координирания икономически натиск на групата върху Кремъл. Според пратеника на ЕС по санкциите Дейвид О’Съливан тази несигурност е значителна:

 „Има признаци, че Тръмп губи търпение с Путин, но дали това води до още санкции от САЩ е отворен въпрос“, коментира той.

ЕС, Великобритания и Канада вече намалиха ценовия таван на руския суров петрол от 60 на 47,60 долара за барел, ход, към който САЩ отказаха да се присъединят. Решението на американския президент О’Съливан определи като „жалко“. Разминаването поражда опасения относно надеждността и ефективността на западното единство по отношение на политиката на санкции.

Европейските политици изразиха разочарование от нежеланието на Вашингтон да действа в тандем със своите съюзници от Г-7. Анализаторите предполагат, че администрацията на Тръмп предпочита тарифен натиск пред координирани многостранни санкции – метод, който европейските столици считат за по-малко ефективен.

Междувременно О’Съливан подчерта, че санкциите имат осезаем ефект.  „Всички показатели в руската икономика мигат в червено“, коментира европейският експерт.

Въпреки това той предупреди, че Русия продължава да намира начини да заобикаля ограниченията. Това от своя страна води до продължаващи усилия за затягане на прилагането им.

ЕС също така насърчава САЩ да окажат натиск върху Унгария и Словакия, които все още зависят от руските петрол и газ, да прекратят постепенно покупките.

В Европа дискусиите за 19-ия пакет от санкции на ЕС включват мерки за намаляване на вноса на руски втечнен природен газ.

По-твърда позиция спрямо Китай

С несигурния ангажимент на САЩ, Брюксел се насочва към паралелна стратегия за сдържане, насочена към Китай. В Пекин западните представители виждат основен инструмент на Москва за заобикаляне на санкциите. Именно Пекин доставя стоки с двойна употреба като дронове и микроелектроника, които могат да бъдат пренасочени за военна употреба.

Последните санкции на ЕС включват китайски банки и промишлени предприятия, както и втората по големина рафинерия в Индия. Предстоящият 19-ти пакет от санкции може да разшири списъците, за да включи независими китайски рафинерии и централноазиатски банки.

О’Съливан отбеляза: „Бихме предпочели конструктивен диалог с Китай, но засега те изглежда, че не се интересуват“.

Какво следва

Докато администрацията на Тръмп обмисля следващия си ход, бъдещето на координацията на Г-7 по отношение на Русия остава несигурно. ЕС изглежда готов да поеме водеща роля в прилагането на санкции, затягайки ограниченията върху икономическите съюзници на Русия и усъвършенствайки подхода си за оставени отворени вратички.

Ако Вашингтон забави по-нататъшните си действия, Брюксел и други членове на Г-7 могат да засилят едностранните мерки за поддържане на натиск върху Москва. Същевременно могат да се опитват да ангажират Пекин по-директно, за да ограничат достъпа на Русия до стоки за бойното поле.

Санкции на Балканите?

В същото време стана ясно, че Съединените щати са наложили санкции срещу петролната компания NIS, която е основен доставчик на петрол за Сърбия. Белград зависи почти изцяло от руските доставки на газ и петрол, които получава главно чрез тръбопроводи в Хърватия и други съседни държави. Газът се разпределя от Petroleum Industry of Serbia, в която мажоритарен дял притежава руският държавен петролен гигант Gazprom Neft.

NIS доставя около 80% от необходимите на Сърбия дизелово гориво и бензин, както и 90% или повече от реактивното и тежкото гориво.

По-рано проруският президент на Сърбия Александър Вучич обяви:

„Няма повече за какво да говорим с Вашингтон за ново отлагане на американските санкции срещу NIS. Ще се водят преговори с Русия за бъдещето на концерна“.

Reuters; AP News; Modern Diplomacy/Превод:SafeNews