Възможният политически проект около Румен Радев и отражението му върху управлението и демократичния процес коментираха Мирослав Севлиевски, Петър Чолаков и Първан Симеонов.
„Румен Радев премиер е най-чаканото нещо от последните шест-седем години. Очевидно той ще бъде звездата през следващите четири години. Големият въпрос е дали Радев ще помни, че е смъртен през следващите четири години“, каза Севлиевски.
По думите му основният въпрос е какъв модел на управление би следвал Радев.
„Каква ще бъде демокрацията при Радев е много голям въпрос. Чакаме ли „генералски шутове“, ще има ли „генералска метла“ – това са теми, които неизбежно излизат“, коментира той.
Севлиевски посочи още, че разликата между екзитполовете и окончателните резултати на изборите се дължи на „предателите на Борисов“ и „дезертьорите от Пеевски“.
„Това е важен сигнал и за Радев подобна опасност стои пред всички, които се занимават с политика.За първи път няма опозиция с 48 депутати, която да може да предизвика сериозен натиск или вот на недоверие. За да се стигне до такъв, ще е нужно опозицията да се обединява. Голямото предизвикателство пред „Прогресивна България“ е, че към момента не изглежда да има силна опозиция. Въпросите са повече от отговорите“, допълни Севлиевски.
Политологът Петър Чолаков коментира, че основният въпрос е как ще функционира „Прогресивна България“ на Радев, като политическа формация.
„Очакванията са за демократизация на политическия процес, но има риск от командно-бюрократичен модел – независимо дали в по-военен или друг вариант.Радев не е непозната фигура на политическия терен. Впечатлението ми е, че той има силен инстинкт да не прекалява. Не очаквам генералски подход или прекалена строгост във вътрешнопартийните отношения“, допълни Чолаков.
По думите му формацията е съставена от разнороден електорат, което налага идеологическо изясняване.
„В момента има по-скоро валентен популизъм – посланията са насочени в различни посоки“, смята той.
Социологът Първан Симеонов от „Мяра“ също отбеляза, че „Прогресивна България“ има центристки профил и близка структура до средния избирателен вот.
„Това предполага необходимост от по-ясно политическо позициониране“, каза той.
Според него ключов остава въпросът за демокрацията – както при евентуална концентрация на власт, така и при евентуален политически провал.
„Ако има разочарование, може да се засилят призивите за промяна на системата, включително на Конституцията, което би било проблематично за демокрацията.И в двата случая демокрацията е поставена на изпитание – тя зависи както от действията на лидерите, така и от резултатите, които ще постигнат. Отговорността е много голяма“, обобщи социологът.
SafeNews припомня, че обсъждането на бъдещия кабинет „Радев“ и очакванията към него продължава да предизвиква политически коментари и различни прогнози в публичното пространство.
Политически разломи и съмнения! Какъв ще е кабинетът „Радев“? (ВИДЕО)
Източник: bTV
