Политологът проф. Мария Пиргова определи първите месеци от управлението като твърде кратък период, за да могат да се направят категорични изводи за мащаба на обещаната политическа промяна. Според нея обществото очаква резултатите да се появят почти незабавно, без да отчита колко време е необходимо на едно ново управление да изгради собствен екип и да се ориентира в администрацията.

„Разминавания не може да няма, но аз не виждам особено драматични разминавания, защото правителството е на власт 3-4 месеца. От него очакваме някаква генерална промяна, то обеща такава промяна. Такава генерална промяна, дори като смяна на модел или дори смяна само на управляващите, независимо дали едни с други или обратно, изисква време. 3-4 месеца те не могат да си влязат в кабинетите, не могат да си подредят собствената администрация, не могат да видят с кого работят“, коментира Пиргова.

По думите ѝ обаче проблемът е много по-дълбок от смяната на едни политически лица с други. Тя смята, че моделът на зависимости не може да бъде сведен единствено до имената на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

„Само че този модел не е на Борисов и Пеевски, той е на цялата българска олигархия, едър бизнес, едра буржоазна класа. Той е модел на голяма част от местната власт, от местни феодали, от местни кметове и техни креатури в бизнеса. Така да кажем, общински съвети и креатури в бизнеса, общински съвети и болници, общински съвети и училища“, заяви политологът.

Тя даде и конкретна картина за трудностите, пред които се изправя едно ново управление, когато влезе в институциите

Според нея политическата власт се сменя сравнително бързо, но администрацията, която трябва да изпълнява решенията, остава.

„Ние за 3-4 месеца искаме да видим изведнъж нов начин на управление, при положение че, представете си един Министерски съвет – това са 20 души. Те влизат в министерствата, после влизат зам.-министрите, оттам нататък цялата администрация е старата, същата, която е свикнала да работи по стария начин. Или да си навежда главата и нищо да не вижда, или да осигурява отклоняване на средства в частна полза“, каза Пиргова.

Затова според нея преодоляването на стария модел няма как да бъде задача само на един политик или една партия.

„Така че преобръщането на модела е много сериозна работа, много сериозна задача и тя е задача на цялото общество, тя не е задача на Радев. Другият проблем, който трябва много ясно да се очертава, това е съпротивата на стария модел“, подчерта тя.

Пиргова предупреди, че рискът от възпроизвеждане на старите зависимости съществува и за новата политическа формация около Румен Радев. Според нея особено внимание трябва да се обръща на хората, които заемат позиции в новата структура.

„Ще видим как ще се строи моделът на самата партия на Радев, защото там също има много спорни решения и по места – от бързане могат да се вземат много спорни решения. Вижда се как политически активни хора от ГЕРБ или свързани с ГЕРБ бързат да вземат позиции в новата партия. И тези процеси много трудно могат да се контролират“, коментира политологът.

Като решаващ тест за управлението тя посочи съдебната реформа и способността на институциите да довеждат разследванията до край

По думите ѝ без работеща прокуратура действията на останалите институции могат да останат без резултат.

„Там е ключът дали ще почнат да се изпълняват някои неща или не. Дали ще има реална прокуратура, защото виждаме един много амбициозен вътрешен министър, Демерджиев, който няма прокурори, с които да работи, и на практика увисва. Неговите разследвания, като отидат в прокуратурата, те спират“, заяви Пиргова.

Политологът отправи критика и към начина, по който медиите отразяват политическите процеси. Според нея журналистиката не трябва да се изчерпва с преследването на отделни факти и сензационни моменти, а трябва да поставя събитията в по-широк обществен контекст.

„Те така работят. Но, съжалявам, журналистическият факултет не трябва да е това, което е, и това в университета се говори от много години. От много години – че журналистическият факултет произвежда хора, които хвърчат по фактите и осигуряват сензации, а тук ролята на медията е обществена интеграция и представяне на обществените интереси от гледна точка на обществото. Макар да си част от телевизия, теб те гледа цялото общество“, каза тя.

Пиргова коментира и предстоящата президентска кампания

Тя прогнозира, че един от основните сблъсъци ще бъде по геополитическата тема. Според нея кандидатурата на Волгин от „Възраждане“, ако бъде издигнат, би могла допълнително да изостри този конфликт.

„Големите въпроси ще видим, ако от страна на „Възраждане“ излезе Волгин, той ще изостри геополитическия сблъсък докрай. Това е едната тема. Костадинов също ще върви да изостри, ако той е кандидатът на „Възраждане“. От страна на Георги Димов също ще има антиевропейски изказвания. Геополитическият дневен ред е един от най-силните. Той в България винаги е бил много силен“, смята политологът.

Другият голям въпрос според нея ще бъде свързан с оценката за работата на правителството и опитите различни кандидати да бъдат политически обвързвани с настоящите управляващи.

„Другото е работата на правителството, опитът да се закачи Йотова изцяло за Радев. Да се каже, че тя е негов представител, че властта ще бъде превзета от „Прогресивна България“… Тя много бързо ще покаже, че не е толкова зависима, защото тя е независим характер, според мен“, заяви Пиргова.

Източник: Дарик