Стъпките на дявола! Така са наречени мистериозни отпечатъци от ходила, открити в угаснала лава от вулкан.
Учените са открили отпечатъци от стъпки, оставени преди около 350 000 години по склоновете на угасналия вулкан Рокамонфина, Италия.
Отпечатъците, ефектно наречени „Дяволски следи“ или „Стъпките на Дявола“, са оставени в мек пирокластичен материал след мощно изригване. Екип от експерти анализира отпечатъците, за да определи характеристиките на хоминидите, които са ги оставили.
Кой се е спуснал по склона на изригващ вулкан, оставяйки древна следа след себе си?
Спускащите се по склона на вулкана Рокамонфина в Северна Италия следи от човекоподобни крака дълго време са били смятани за отпечатък на дявола, тъй като следите със сигурност са направени, когато склонът на вулкана е бил разтопен. А кой, ако не Дяволът, би могъл да ходи по течаща лава, без да си изгори краката? След откриването на древните следи в края на XVIII в. местните хора предполагат, че Ciampate del Diavolo (Следите на Дявола) са доказателство, че демонът е излязъл от ада през кратера на вулкана и се е присъединил към човечеството на Земята. Тази теория се запазва повече от два века до 2002 г., когато двама любители археолози привличат вниманието на света към следите.
Обектът, разположен между селата Туоро/Фореста и Пицили в Кампания, Италия, се състои от три комплекта вкаменени отпечатъци от крака и няколко разпръснати отпечатъка от ръце.
Онези, които не вярвали, че са следи от Дявола, смятали, че това са следи от древни животни. Едва след като учени от университета в Падуа изследвали отпечатъците, се оказало, че те имат човешки произход. Освен това се смята, че отпечатъците са направени някъде между 385 000 и 325 000 години. Това превръща отпечатъците на Дявола в най-старите известни човешки отпечатъци – титла, която следите запазват до откриването на английските отпечатъци от Хаписбург през 2013 г., които датират отпреди около 800 000 години.
Следите на древните хора рядко са толкова добре запазени в открита среда.
Експертите смятат, че тези следи са били отпечатани във вулканичен пирокластичен поток – обикновено състоящ се от пепел, пемза и скални фрагменти – и след това са били покрити с вулканична пепел. В статия, публикувана от екипа на Университета в Падуа, се посочва: „Стратиграфските изследвания показаха, че седиментите са отложения от пирокластичен поток с плътност, резултат от многобройни срутвания на субплинианска еруптивна колона на вулкана Рокамонфина… утъпканата повърхност е била покрита с друг пирокластичен поток“. Едва в края на ХѴІІІ/началото на ХІХ в. ерозията е изтрила достатъчно вулканичните слоеве, за да разкрие отпечатъците.
Сред многото забележителни характеристики на Дяволските следи една от най-забележителните е случайният отпечатък от ръка, който се открива покрай тях върху скалата на вулкана.
Това навежда на мисълта, че следите са направени от хоминиди, които са ходили изправени, но са имали нужда да се подпират при опасното спускане по стръмния склон. Тази теория е подкрепена от доказателства, които сочат, че създателите на следи внимателно са избирали своите пътища надолу по склона на планината. Първият набор от следи, състоящ се от 27 отпечатъка, образува формата на буквата „Z“, което предполага, че пешеходецът е възприел техниката за спускане по склона. Втората и третата група следи, състоящи се съответно от 19 и 10 следи, се спускат по склона в относително прави линии. Всички следи са направени с ходене, а не с бягане.
„Тези следи ни дават уникална представа за дейността на едни от най-ранните познати европейци“, казва Паоло Мието от университета в Падуа. „Не са известни досегашни записи на следи от предишния плейстоцен, които да показват свързани с тях отпечатъци от ръце, нито пък има толкова ярки примери за целенасочени усилия за преодоляване на стръмни повърхности.“
Изследователите смятат, че създателите на следите са били двукраки хоминиди със свободна походка (което означава, че е трябвало да използват ръцете си само за опора или за възстановяване на равновесието).
„Тези следи са направени от предсапиенс видове, вероятно късен европейски Homo Erectus или Homo Heidelbergensis“, казва Мието, споменавайки предшественика на неандерталеца.
Отпечатъците са дълги приблизително (20 см и широки 10 см. Средната крачка е около 1,2 м, а средното разстояние между двата крака е около 0,6 м.
Анализът все пак води до заключение: параметрите на отпечатъците съответстват на Homo heidelbergensis, предшественик на неандерталците и съвременните хора.
Средното тегло на древните пешеходци е било около 60 кг, а височината – 166 см. Проучването предполага също, че групата може да е включвала две жени или деца и един възрастен мъж.
Днес може би никога няма да разберем какво са правили хората на върха на вулкана. Като се има предвид, че всички следи водят в една и съща посока – встрани от кратера на вулкана – широко разпространена е теорията, че хоминидите са слизали от вулкана, за да избегнат изригването.
„По време на периода на покой между изригването и следващото изригване от същата вулканична серия се наблюдават метеоритни валежи, които насищат повърхността. Тогава многобройни хоминиди са се разхождали по пластичната и сравнително студена повърхност, оставяйки следи от своето преминаване. С други думи, „може да се направи изводът, че тези хора действително са станали свидетели на изригването“, казва Мието.
Въпреки че Дяволските следи са най-старите запазени отпечатъци от рода Homo, те не са най-старите следи от хоминиди; тази чест принадлежи на прочутите следи от Лаетоли в Танзания – следи, оставени преди 3,5 милиона години от човешкия прародител Australopithecus afarensis.
Източник – Ancient Origins, Gismeteo/Превод:SafeNews