Сродните души понякога се срещат, за да се разделят! Прави ли ги това по-мъдри или се случва да деградират в отношенията към останалите? Същестува теза, според която сродните души са дошли на земята, за да изпитат любовта, приятелството и подкрепата, много често обаче те се разделят по коренно различни причини. Често безвъзвратно.

Ето какво пише авторката София Димова по този въпрос, струва си да прочетем и осмислим. В крайна сметка винаги е важно да запазим добрите си отношения макар и да сме далеч един от друг.

Силните хора се срещат, за да се разделят.

Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно. Силните хора са една порода – сродни души.

Енергията между тях е много силна.

Заедно са мощна машина.

Природата разделя всичко силно.

Така е, за да могат да дадат сили на по-слабите.

Компенсиране на енергиите.

Нямаш власт над тази раздяла.

Просто продължаваш…

Тъжно е…

Но по-тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.

Кой е казал, че животът е песен, розов, щастлив?

Такъв е, но само броени мигове, заради които си заслужава цялото страдание на света.

Готов ли си да страдаш до последна капка кръв за един миг на истинско щастие?

Разбира се, че да!

Тогава приготви се да срещнеш други сродни души, защото те са някъде по пътя ти.

Ще се появят, точно когато най-много се нуждаеш от тях.

Ще ги познаеш по искрената им усмивка.

А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите на един език, а сякаш се познавате от години.

Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив със самия себе си – естествен, истински, спокоен, балансиран, летящ свободно като птица.

Те ще ти вдъхнат вяра и сили – капка живот.

Това са твоите най-верни приятели – настоящи или бъдещи.

Сродните ти души най-бързо те напускат и за тях най-много страдаш.

Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си – без никакви очаквания и претенции да се промениш.

Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено с искреност и любов.

Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.

Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях … и сте били щастливи.

Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота…

Автор: София Димова

Източник: Четилище